Етикети

,

След дни излиза третото издание на „Името ми е червен“ от Орхан Памук.

topkapidagger

снимка: www.galataantiquehotel.com

– Какво, уплашихте ли се? – попита възрастното джудже, изразявайки гласно вълненията ми. – Всеки, влизайки за първи път тук, се плаши. Нощем духовете на вещите си общуват шепнешком.

Тишината, в която бяха потопени невероятните вещи, ето кое плашеше. Чухме как запечатват кофара и без да шавнем оглеждахме удивено наоколо.

Саби, слонова кост, кафтани, сребърни свещници, атлазени знамена. Седефени ковчежета, железни сандъци, китайски вази, пояси, сазове, доспехи, копринени възглавници, кълба, представляващи земята, ботуши, кожи, рогове от носорози, орнаментирани щраусови яйца, пушки, стрели, боздугани и долапи, долапи, долапи. Всяко кътче бе претъпкано с платове, с килими, с коприни – и всичко това бавно и на камари се стичаше сякаш върху ми от оградените с дъски горни етажи, от перилата, от долапите, от нишите по стените. Особена, невиждана от мен светлина озаряваше платове, кутии, падишахски кафтани, саби, големи розови свещи, тюлбени, възглавници, везани с бисери, седла, обшити със злато, кавалерийски саби с елмазни ефеси, боздугани с рубинени ръкохватки, кауци, пискюли от шапки, странни часовници, фигурки на коне и слонове от слонова кост, инкрустирани с елмази наргилета, седефени чекмеджета, пискюли за коне, едри броеници, шлемове, обсипани с рубини и тюркоази, ибрици, кинжали. Всъщност светлината, процеждаща се едва забележимо през горните прозорци, бе досущ като дневната, лятна слънчева светлина, проникваща в джамията през прозорчето в купола, и все пак това не беше слънчева светлина. Благодарение на тази странна светлина въздухът бе придобил особена плътност и всички вещи ми се струваха от един и същ материал. Обладани от уплаха си, ние продължавахме да се вглеждаме в безмълвието на залата, сетне забелязах, че онова, което правеше по-бледо властващото в студеното помещение червено и обединяваше в обща загадъчна материя вещите, бе прахта, заливаща всичко по подобие на светлината. Най-плашещо беше тъкмо сливането в едно цяло на странните и неясни вещи, изключително многобройни – неясно ти е какво представляват, дори да ги огледаш по няколко пъти. Един предмет най-напред взех за сандък, след това – за подставка за книги, накрая – за чудат франкски прибор. Сред нахвърлените кафтани и пискюли, изтичащи сякаш от сандъците, зърнах вещ, която взех за ковчеже от седеф, а сетне разбрах, че е странна кутия, проводена от московския цар.

Из „Името ми е червен“, Орхан Памук, превод от турски език: Розия Самуилова.

Advertisements