163396_b

„Вълци“ от Хилари Мантел

Казват, че добрият управляващ е този, който осигурява хляб на народа си. Ако се водим от тази логика, то тогава Хенри VIII трябва да бъде обявен за най-добрият владетел, защото стотици години след царуването си все още дава хляб на сценаристи, режисьори, актьори… и най-вече писатели. Няма съмнение, че е любимец на пишещите и историята му е разказвана и преразказвана.

С това всъщност е свързано и първото, за което трябва да похвалим Хилари Мантел – защото е избрала да пише за един от най-експлоатираните периоди от английската история и пак успява да изненада читателя. А това е изключително трудно. Все пак “Вълци” проследява интригите около разтрогването на първия брак на Хенри VIII, а за никого не е тайна, че кралят накрая получава каквото иска и се жени за Ан Болейн. И все пак Хилари успява да изненада читателите и да им предложи интересна гледна точка. Главният герой на “Вълци” не е Хенри VIII. Ето това е второто, за което Хилари печели адмирации – че е избягала от задължението, което много автори изпитват, да поставят в центъра на историята си най-главната фигура в исторически план. Но както знаем понякога съветниците са много по-важни дори от кралете. Мантел избира за свой главен герой не друг, а самият Томас Кромуел. Кромуел, който остава в историята като един от създателите на съвременна Англия, като суров и безкомпромисен политик, оживява в съвсем различна светлина във “Вълци”.

Виждаме го като малко беззащитно момче, пребивано от баща си, като любящ съпруг, на когото му се налага да погребе любимата си, като баща, който плаче на гроба на двете си малки дъщери, отишли си само за една нощ от треска, като мъж, който дълго време се колебае преди да се ожени за втори път, но съдбата отново му поднася смърт и самота. Кромуел оживява пред нас като чувствителен, грижовен и изключително позитивен. Разбира се и той се забърква в интриги и съмнителни сделки, но дори тогава читателят го следва с разбиране. Просто времената са такива – всички са доносници, интриганти и осведомители (времената не са се променили много и днес).

Кромуел, когото дълго време в двора наричат просто “онзи, как му беше името”, успява да се превърне от син на ковач в първи човек след краля. Разбира се, няма как да го постигне без да си изцапа ръцете… и съвестта. За него бащата на Ан Болейн казва: “Никога не може да си сигурен в този човек, никога не знаеш за кого работи всъщност”, а самата Ан допълва: “Повече от ясно за кого – единствено за себе си”.

Но не е съвсем права!

Поне така както е представен от Мантел, Кромуел е единственият герой в тази книга, който сякаш успява да погледне над низките страсти и повърхностни стремежи и да осъзнае, че има нещо по-важно, по-силно и по-достойно от всички крале, кралици, кардинали и управници – и това е Англия!

Остава въпросът как един човек без благородническо потекло успява да се превърне в един от най-важните хора в Англия? Какво толкова е притежавал, че да съветва самия крал? Във “Вълци”, когато му задават този въпрос, той отговаря съвсем просто: “Личност – отвръща спокойно Кромуел. – Херцогът на Норфолк твърди, че съм личност.” И наистина е така!

 П.П. Искаме да похвалим Хилари и за още нещо. Има много символика в това, пишейки книга за времената, в които на жените дори не се е позволявало да четат, защото, както пише тя : “това е било повод за много прения”, да се превърнеш в първата жена, двукратна носителка на наградата “Букър”.

Advertisements