Етикети

, ,

Откъс от “Доведете труповете”, Хилари Мантел

natalie-portman-anne-boleyn

кадър от филма „Другата Болейн“

Сега Ан Болейн е трийсет и четири годишна, елегантна жена, чийто финес прави обичайната хубост излишна. Навремето гъвкаво, сега тялото ù е станало мършаво. Съхранила е своя мрачен блясък, макар и малко помътен, като на поолющена тук-там вещ. Умее да си служи ловко с тъмните си, леко изпъкнали очи – и го прави така: поглежда някой мъж право в лицето, а после погледът ù отскача от него, сякаш отегчено, безразлично. Кратка пауза – може би колкото да си поемеш дъх. После бавно, сякаш по някаква принуда, тя насочва отново очите си към него. Погледът ù се спира върху лицето му. Тя започва да изучава мъжа. Оглежда го така, сякаш той е единственият мъж на света. Гледа го така, сякаш го вижда за първи път, и обмисля най-различни начини, по които той може да ù бъде полезен, всякакви възможности, за които самият той дори не се е досещал досега. Жертвата ù има чувството, че този момент се проточва цял век, и през цялото време тръпки пълзят по гърба му. Макар че всъщност трикът е лесен, евтин, ефикасен и тя го повтаря постоянно, нещастният човек има чувството, че го е отличила от всички останали мъже. Ухилва се. Започва да се перчи. Става сякаш малко по-висок. И значително по-глупав.

Наблюдавал е как Ан погажда този номер на лордове и простосмъртни, дори на самия крал. Виждаш как човекът леко я зяпва – и вече е неин. Номерът действа почти винаги – но никога не е имал ефект върху него. Той не е безразличен към жените, Бог му е свидетел, просто е безразличен към Ан Болейн. Това я дразни; трябваше може би да се престори, че го е впечатлила. Той я направи кралица, тя го направи министър; но сега между двамата се е настанила неловкост, всеки наблюдава бдително другия, търси да улови някой дребен пропуск, който би издал истински чувства и би дал на единия предимство пред другия: сякаш единствено лицемерието им помага да се чувстват в безопасност. Но Ан не умее да крие добре чувствата си; истински живак е тази кралска любима, плъзга се и скача от смях към гняв. Понякога през това лято се случваше тя да се усмихне тайно на Кромуел иззад гърба на краля; или да му направи гримаса, предупреждавайки го, че Хенри е в лошо настроение. Имаше и моменти, когато тя напълно го пренебрегваше, извръщаше се настрана, а черните ù очи се плъзваха из залата и спираха някъде другаде.

Превод от английски език: Боряна Джанабетска

Advertisements