Те, англичаните

Етикети

Англичаните, Джеръми Паксман

Признавам си, отдавна се каня да прочета “Англичаните. Портрет на един народ” на Джеръми Паксман, но все ме възпираше очакването, че това е тежък труд, който ще ме сблъска с много факти, дати, история, култура, обичаи и нрави на един народ. Като количество информация книгата наистина покрива всичко това, но за моя изненада не се оказа никак трудна за четене. Напротив – “Англичаните” е точно като чаша черен чай – сгряваща и ободряваща.

Следвайки сентенцията на Саймън Рейвън, че е “крайно неанглийско да кажем, че някои неща не бива да бъдат казвани”, тази книга е хумористична, саркастична, смела, дръзка, дори крайна. Паксман е от този тип журналисти, които само с десет страници категорично ти показват, че и десет години да си работил като журналист, пак не можеш да му стъпиш и на малкия пръст. Откровен до болка, поднасящ истината без заобикалки, а направо тряскайки я пред аудиторията така категорично, че оставя безмълвни дори критиците си.

А те никак не са малко и често го мъмрят зад гърба му. Но дори и да го наричат “неудобен”, “инквизитор” и “вечно създаващ проблеми”, не могат да отрекат, че е велик публицист. Не случайно Паксман е смятан за най-известният политически журналист и водещ на БиБиСи, майстор на безмилостните въпроси и е носител на редица престижни награди за публицистика, сред които три пъти “Интервю на годината” и “Журналист на годината”, както и “Медийна личност на годината”, и “Ричард Димбълби” – най-престижната награда на БАФТА за поднасяне на актуална информация.

Всички тези награди са доказателство за това, че Паксман умее нещо, което се изплъзва на много от публицистите в днешно време – а именно да бъдат обективни. Той наистина пише тази книга с гордост от собствената си нация, от историята на своя народ, от литературата, изкуството, толерантната църква, вечните традиции, стила на живот, богатството на езика, сдържаността на хората, не пропуска да подчертае огромната роля, която са изиграли англичаните в изграждането на  съвременния свят. И ни дава толкова много примери, че не ни остава друго, освен да се съгласим с него.

В същото време той защитава позицията си на добър публицист, като не създава апология за един народ, а един обективно нарисуван портрет. Паксман доказва, че англичаните притежават една особена черта на характера, която рядко могат да проявят други народи, а именно да гледат на себе си с чувство за хумор. И го доказва не просто с изключително забавните примери, а с това, че самият той проявява това тяхно характерно качество и ни представя един самокритичен поглед на англичанин към англичаните.

Той изтъква някои от най-ексцентричните характеристики на англичаните, за да ни поднесе един коктейл от хумор и критика. Паксман не пренебрегва нито един от стереотипите, с които се свързват жителите на острова: вечната им меланхолия, ужаса им към всичко, което нарушава спокойствието им, нежеланието им да общуват, трепетният им интерес към прогнозата на времето, въпреки че то е почти винаги едно и също, неспособността им да вземат решения, както и да изразяват чувствата си, сексуалната им апатия и в същото време точно противоположните им буйни страсти, обединени под живописното “le vice anglais” (английският порок), хулиганските им изблици и неспособността да носят на алкохол.

И именно защото не се страхува да бъде и критичен, Паксман успява да създаде една книга, която е едновременно сериозна и забавна, остра, ангажираща и ангажирана, аргументирана и стилна – накратко, такава, каквато публицистиката трябва да бъде.