Етикети

, , , , ,

168828_b

Рокът е музиката на свободата, на борбата с безсмислените правила, на силата да преодолееш всякакви препятствия, да смелостта да си различен, на вярата, че можеш да промениш нещо в този свят, на любовта. Това е музиката на живота. Тя не може просто да бъде слушана, а трябва да бъде живяна.

А когато имаш възможност да надникнеш в живота на един от най-великите в рока, изкушението е прекалено голямо, за да можеш да му устоиш.

“Мик Джагър: бунтарят-рицар” е изпълнена с интересни факти, спомени и коментари, увлекателна, но и сериозна книга, която осигурява една автентична гледна точка. Все пак е написана не от кой да е, а от Кристофър Сандфорд – човек превърнал страстта си към рока в свое призвание, защото е автор на не една биография за роклегенда. Писал е за Кърт Кобейн, Ерик Клептън, Брус Спрингстийн, Дейвид Боуи, Пол Маккартни. За да напише биографията на Джагър, авторът е интервюирал многократно самия Мик, но също така родителите му, братовчедите му, бивши служители, членове на първата му група, дори директора на гимназията, в която е учил, научния му ръководител в университета и дори лица, имащи достъп до досието на Джагър във ФБР.

Именно това прави книгата толкова ценна. Различните гледни точки дават възможност да се възстанови пълната картина на живота на тази рок легенда. Затова тази книга е толкова реалистична – тя не ни показва фактите такива, каквито би могло да са се случили, дори не такива, каквито самият Джагър иска да си ги спомня – а такива, каквито са били наистина.

Това е книга, в която личността на рок-легендата е на първо място – в нея виждаме не само фронтмена на “Ролинг Стоунс”, но и личността Майкъл Филип Джагър, човека зад сценичния образ.

Първоначално заглавието на книгата ме учуди. Не можех да разбера как се комбинират бунтарят и рицарят, но колкото повече четях, толкова повече се убеждавах, че не може да има по-добро заглавие за историята на Мик Джагър, защото целият му живот е една игра с амбивалентността. Джагър изгражда до съвършенство един сченичен образ – на лошото момче, отдаващо се на секс, наркотици и рокендрол, но в същото време не оставя този образ да го погълне, а запазва себе си – трезвомислещ, организиран, ръководещ огромния бизнес, наречен “Ролинг Стоунс”, държащ на неприкосновенността на личния си живот.

Във време, в което да си рок звезда се свързва с това да се тровиш с алкохол и хапчета, именно динозавърът на рока е представен не като самоунищожаваща се личност, а като човек, който успява съвсем ясно и трезво да разграничи сценичния образ от човека в реалния живот. Тази книга, историята на Джагър е един вид рецепта как да понесем бремето на славата и публичността, без да рухнем под него.

Той е човекът, който без капка скромност заявява: “Аз и Кралицата сме едни от най-хубавите неща, които има Англия. Аз и Кралицата” и в същото време е достоен носител на рицарско звание за заслугите към популярната музика. Той е изпълнител, който става известен като противопоставящ се срещу всякакви норми и правила, но в същото време съвсем явно си дава сметка какво може и какво не, ако искаш да постигнеш целите си. Той е Джагър, който създава хаос сред вилнеещата публика, но в професионално отношение е изключително подреден, последователен, амбициозен и организиран. Той е младежът, който в първите години от създаването на “Ролинг Стоунс” свири по цяла нощ, но докато другите музиканти спят през деня или се напиват, ходи на лекции и работи в библиотеката. Той е изпълнителят, който се кълчи на сцената и се разголва предизвикателно, но извън сцената е спретнат, благовъзпитан и любезен. Той е музикантът, който се проявява като циничен и провокативен, а в същото време пише романтични стихове, той говори на уличен жаргон и се прави на невъзпитан, но живее във викторианска сграда и много добре знае правилата на етикета. Той е сексуален до крайност на сцената, а в личния си живот е човек, привързан дотолкова към четенето, че се случва нерядко да го предпочете пред секса. Мъжът, изградил първообраза на “лошите момчета на рока”, държи на близките си, на недосегаемостта на дома си, на правото на неприкосновен личен живот.

И точно в стила на тази амбивалентност, докато всички прогнозират края на “Ролинг Стоунс” още през 60-те, Джагър успява да изненада всички и да направи невъзможното – да запази групата заедно, въпреки всички трудности и през 2012 г. Стоунс да отбележат 50 години на сцената. А и изглежда, че нямат никакво намерение да слизат от тази сцена.

Advertisements