Етикети

, , , , ,

Chernia_GRAD

Има писатели, за които може да се каже, че дори само споменаването на името им е перфектно послание за читателите. Борис Акунин (творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили) е точно такъв. Чели ли сте го веднъж и харесали ли сте го, той никога няма да ви разочарова. Акунин има изключително характерен стил и ако сте от тези, които откриват себе си сред редовете му, винаги ще има с какво да ви вълнува. Писателят се радва на такъв успех най-вече защото творбите му са многопластови и има за всеки по нещо.

Акунин за любителите на криминални истории

Тръгнали ли сте веднъж по стъпките на Ераст Фандорин, няма връщане назад. От първата книга на Акунин, в която героят се появява – “Азазел” – когато е още младеж, са изминали много години. В “Черният град” Фандорин е вече на 58 години, но все още в отлична форма, дори по-добра, отколкото е бил преди десет или двайсет години. И както твърди писателят: “Ако сега се наложеше да се сблъска в ръкопашна схватка със самия себе си – такъв, какъвто беше на 30, младежът Фандорин нямаше да има никакъв шанс. Човешкото тяло, както и духът, при правилно развитие не остаряват, а придобиват нови възможности”. И точно както е факт, че тялото и духът могат да не остареят, така и интересният герой не избледнява, дори и след толкова много книги за неговите приключения. Фандорин все още ни кара да го следваме трескаво в оплетените ситуации, в които се забърква.

Този път той ни отвежда в Баку –  където не само градът е черен от нефт, но и душите са почернели от алчност. Баку, където се разгарят страсти, достойни за легендарната Златна треска в Аляска – за дни се рушат и издигат финансови империи, а там, където има пари, има и продажни политици, там действат хората, в чийто интерес е да се разклатят устоите на държавата. Баку – където прекалено неподкупните (като Фандорин) не ги обичат и веднага заформят срещу тях интриги и не му мислят много, преди да поръчат убийството им. Баку, където ненужните трупове без следа изчезват в дълбоките нефтени кладенци.

 Акунин за любителите на смеха

Във възможностите си да разсмива читателя Акунин е ненадминат. Това е писател, който може да те накара да се тресеш от смях, дори когато описва гробища (виж „Гробищни истории“), та какво остава, когато се развихри в роман. По неговите страници бродят такива образи, кой с говорен дефект, кой с акцент, превръщащ и най-елементарната фраза в смешка, кой глуповат до посмешище и кой (особено Фандорин) владеещ самоиронията почти колкото бойните изкуства.

Акунин умее да вижда хумор и  в най-безумните моменти и да превърне дори трагичната сцена в сатирична експлозия. Какъв по-добър нагледен пример да ви дам от това, че когато Фандорин е хвърлен в нефтен кладенец, той се “моли” с думите: “Господи, ако ти е все едно дали вярвам в тебе или не, направи нещо. Иначе скоро ще се изправя пред теб и ще те запитам защо постъпи така с мен”. Подобна “молба” може да бъде изречена единствено от джентълмена-детектив.

Акунин за интелектуалците

Няма две мнения по въпроса. Акунин е изключително начетен и ерудиран писател. Той не пропуска да вмъкне множеството си познания във всеки подходящ момент в романите си и докато четем на пръв поглед стандартна криминална история, ние се сблъскваме с богати исторически възстановки, интересни литературни препратки, с множество политически интерпретации. Самият факт, че Акунин е японист (или по-точно казано Григорий Чхартишвили е) е достатъчен да превърне най-стандартната история за преследване на убиец в четиво, даряващо ни множество познания за японския език, култура и обичаи. А Акунин разбира не само от японски, а също от литература, от история, от изкуство, от политика, от география, което прави книгите му ценно обогатяващи.

Акунин за търсещите смисъл

И между всичко това – криминална интрига, хумор, обща култура, Акунин успява да ни дари и нещо толкова търсено в днешно време – ценни сентенции за смисъла на живота, света и мястото на човек в него. Поднесена между другото като разсъждения на някой от героите, като записки на Фандорин, като част от разговор, Акунин си позволява да сподели с нас философската си страна. Затова неговите книги трябва да бъдат четени бавно. Не бива да препускаме по страниците, бясно увлечени от криминалната интрига, за да не пропуснем някоя важна мисъл, защото при Акунин всяко изречение е истинско бижу.

Advertisements