Етикети

,

Print

Като дете много обичах да редя пъзели. Справях се бързо и често редях по няколко един след друг. Единственият проблем се състоеше в това, че бях много нетърпелива (каквато съм всъщност и днес) и често в бързината прибирах всички пъзели в една кутия. Така следващото редене ставаше задача с повишена трудност. Всяко парченце трябваше да бъде разпределено, преди да се заема със същинското редене. Но както ви казах – бях нетърпелива, затова редях едновременно пет пъзела едновременно като се местех от картина на картина в зависимост от поредната част, която вадех от кутията.

Разказвам ви всичко това, за да ви опиша точно как се почувствах, когато четях „Криво-ляво разказаната кратка история на една лудница“. Този роман ме върна към едновременното редене на пъзели, но не на 4-5, а на стотици. Айфер Тунч е преплела толкова много истории, че пъзелите й биха запълнили цял площад или дори град. И най-интересното – авторката не ни разказва тези истории последователно, а прескача от една на друга, връща се назад и след това отново се прехвърля на съвсем нов герой. Сякаш е взела пъзела на историята си, разпиляла го е на стотици, на хиляди парчета и ги е пръснала по страниците.

Да, пъзел в единствено число, защото дори и да става дума за стотици истории, те се оказват неизменно свързани и тази обща история, криволичеща в миналото, в настоящето, в далечни провинции, в големи градове, сред чаршафи на любовници, между стените на психиатрична болница, по пазари и улици, сред веселби, сватби и гуляи, но и по пътеките на тъгата и отчаянието, всъщност се оказва една мащабна картина, в която главен герой е самата Турция.

Това е книга, която може да ви разсмее, разплаче, заинтригува, уплаши, натъжи. Многообразието на подправки в нея – и горчиво, и сладко, и люто – предизвиква неочаквана експлозия от емоции в четящия. Може да очаквате всичко и да изпитате всичко. „Криво-ляво разказаната кратка история на една лудница“ не е просто „нееднопластова“ книга, а немислимо многопластова. Читателят на места се учудва как може да се преплетат историите на близо 400 герои и пишещият да не се изгуби по пътя. А Айфер Тунч, дори и на моменти да ни се струва, че се лута по пътя, всъщност върви съвсем целенасочено напред.

Но може би трябваше вместо да ви казвам всичко това, просто да поясня още от началото – тази книга е точно като заглавието си – нестандартна, на моменти объркваща, многословна, изискваща цялото ни внимание, напълно необикновена.

Advertisements