Етикети

, , ,

Print

Честно да ви кажа, винаги съм гледала малко скептично на книгите, написани от двама писатели. Че как така може две личности да имат еднакви вътрешни светове, та да създадат единно и цялостно произведение. Акунин и Глория Му обаче ме изненадаха. Акунин като че ли винаги прави това през последните години – не спира да ме изненадва. Когато за първи път се сблъсках с негово произведение – „Гробищни истории“, книгата му веднага се нареди сред любимите ми. И с всяко следващо свое произведение Акунин все повече ме печелеше, докато накрая самият той категорично се нареди сред най-любимите ми писатели. Сигурна съм, че и наръчник за използване на селскостопански пестициди да напише, пак ще го прочета с удоволствие.

Защото Акунин умее да си служи умело с криминална интрига, солидните си познания по история, уклона си към мистиката и огромното си, но в същото време премерено чувство за хумор. Признавам си, че отдавна вече избягвам да чета книгите му в градския транспорт, защото хората ме гледат странно като започна да се смея на глас (Ами така де, вижте я тази, чете “Гробищни истории“ и се хили зловещо!).

Но вече няма съмнение – всичко, написано от Акунин, задължително буди читателския ми интерес.

Така беше и с „Ангелина спасява света“. Първоначално ме озадачи фактът, че книгата е писана от Глория Му (признавам – неизвестна за мен досега писателка) по сценарий на Борис Акунин. Притеснявах се дали госпожа Му ще съумее да се превърне в перото на Акунин и да ви кажа честно, докато четях, имах чувството, че Глория е просто алтер егото на Борис. До такава степен тя пише със стила на Акунин, с хумора му, с историческите му заигравки, че или Акунин й е дал най-подробния сценарий на света, или тя е най-добрата му ученичка.

Казвам ви всичко това, за да подчертая, че единственото място в книгата, където може да усетите, че тя има двама автори – е на корицата – никъде в самия текст няма да почувствате двойственост или колебание.

С две думи „Ангелина спасява света“ е книга, която си заслужава или както би казала самата Ангелина „е супер яка“. Защото все пак Ангелина е на 12 години. И наистина книгата би могла да се възприеме като тийнейджърски роман, но със сигурност би доставила удоволствие на всеки, който обича добрите четива и не се е надул дотолкова, че да забрави, че и той е бил тийнейджър.

Но това не е някаква книжка за модерните времена и проблемните тийнове, напротив – нека не забравяме уклона на Акунин към миналото. Това е книга-пътешествие във времето – едно дванайсетгодишно момиче се пренася в тялото на своята пра-прабаба и това няма как да не е предпоставка за много интригуващи събития, смешни сблъсъци с ретро порядките, както и култови изцепки от страна на „днешната младеж“.

Но тъй като Ангелина, не е коя да е, а правнучка на самия Ераст Фандорин, няма как историята, в която се забърка, да е просто младежка и забавна – а със сигурност ще е и криминална. А едно момиче, дори и идващо от бъдещето, е уязвима мишена за престъпници и злонамерени типове. Особено, ако същото това момиче е останало без най-силното си оръжие – а именно интернет. Истината обаче е, че който си е печен, си е печен – и Ангелина не само се справя с всички трудности – в това число и с корсетите и с кюлотите – но и тръгва да изпълнява една огромна задача, а именно – да спаси света.

Advertisements