Етикети

,

Print

Не се оставяйте това заглавие да ви заблуди. Това не е книга за вълшебници, феи или магии. Колкото и загадъчно да звучи наименованието, това със сигурност не е роман за мистерии и тайнства. Колкото и поетично да ви се струва, всъщност това е книга за всичко противоположно на поетичното в живота – както самата главна героиня казва на едно място: „неправда, измама, зло, омраза, измяна, жестокост, гняв, мъст, алчност, ненавист, ярост, злоба, мъчение, насилие, изтезание, отмъщение, мъка, гнет, разочарование, произвол, болка, бедствие, разруха, дръзкост, презрение, сиромашия, отвращение“…

Това е реалистична книга за света, в който живеем. Свят, в който силните на деня могат да се възползват от парите и положението си, за да мачкат другите, да ги прегазват морално и психически, за да задоволят собствената си извратена потребност да се заблуждават, че са нещо повече от другите.

Това е книга за онези мъже, които доказват мъжествеността си като пребиват жените си. Това е роман за политиците, които държат по телевизията речи за добродетели и морал, а след това отиват безсрамно да се тъпчат с кокаин и да участват в оргии. Това е роман за любовта, която без да разбереш как се превръща в усещане за собственост, в убеждение, че жената може да бъде притежавана, използвана, продавана… Това е роман за всички неща, които никога не бихте си пожелали да ви се случат в живота. Но истината е, че колкото и да си затваряме очите за тези неща, никой от нас не може да избяга от съдбата си.

Но всъщност преди всичко това е роман за една жена.

Жена, към която съдбата е била много сурова, но и която е направила всичко по силите си да унищожи и най-малкото добро, което животът й е поднесъл. Жена, която до такава степен е обзета от чувството за самоунищожение, че е готова да нарани дори и тези, които обича, за да нарани в крайна сметка себе си.

Сигурно в психологията има специален термин за това състояние – когато човек е убеден, че заслужава да му се случват само лоши неща и затова, за да не храни напразни надежди за нещо добро, сам предизвиква лошото в живота си. Според мен трябва да се нарича именно зелената фея.

Има ли избавление от такова състояние? Има ли изход от задънена улица? От дъното на кладенец?

„Нощта на зелената фея“ ни показва, че понякога не това са важните въпроси – а единствено: Ако така и така ще се давиш, колко повече от враговете си можеш да повлечеш със себе си? И в крайна сметка каква е цената на истината и колко от нас са готови да я платят?

 

Advertisements