Етикети

, , , ,

glastonbury_abbey_3_by_vitaloverdose-d68p4y7

Снимка Vitaloverdose

Крал Артур е символ на идеалния владетел и лидер. Толкова ярък символ, че вдъхновява и буди възхищение векове наред.

Според една от легендите Артур не е умрял, а само се е оттеглил на мистичния остров Авалон и щял да се върне, когато народът му има нужда от него. Тази история вдъхновявала едни, но ужасявала други. Някои владетели на Великобритания в миналото се страхували, че тази легенда подкопава тяхното безапелационно място на трона, защото вечната надежда на народа, че най-великият владетел ще се върне, всъщност било измяна към тяхната роля на монарси. Други пък намирали упование в  мисълта, че ако намерят останките на великия крал и ги притежават, ще притежават и онази мистична сила, с която Артур е властвал и водил народа си.

Каквито и да са били доводите, мнозина са търсели костите на Артур. А според най-разпространеното поверие Авалон е потънал отвъд мъглите на времето, но и днес е на същото място, където се издига градчето Гластънбъри.

Гластънбъри е свързан и още по-интригуваща легенда. Според някои легендарното тамошно абатство е основано от самия Йосиф Ариматейски. Легендата разказва също, че когато той посетил за първи път най-западната част на Англия, с него пътувал тогава още момче младият Иисус. Още по-смелите предания от миналото говорят, че Иисус се бил върнал по тези земи, вече като мъж, за да бъде посветен в духовното учение на друидите. Според мнозина това е просто една вълнуваща легенда през онази епоха. Но има и такива, които твърдели, че след кръстната смърт на Христа Йосиф се върнал, носейки свещената чаша от Тайната вечеря, в която попаднали капки от свещената кръв на Богочовека и че тази чаша, Светият Граал, била скрита именно в Гластънбъри. Най-скъпият, могъщ и вдъхновяващ съд в християнския свят. Така двете велики легенди се слели в Гластънбъри.

Неслучайно именно там било заповядано да се търсят свети мощи. И според преданието, през 1191 година, при разкопки в абатството били открити камък и оловен кръст, на който пишело, че там е погребан прочутият крал Артур. На три метра под земята, в дъбов ковчег, били намерени костите на необичайно едър мъж и по-дребен скелет, който приели за женски. Както и къдрица руса коса, която се разпаднала на прах, когато един от монасите я взел в ръка. Според някои тази находка имала стойността на поличба, а според други това било просто начин да се привлекат поклонници. Мнозина твърдели, че гробът е фалшив и че историята за тъй наречените кралски останки не е нищо повече от измама на монасите.

Почти век по-късно костите били положени в черна мраморна гробница пред олтара на възстановената църква на абатството. Това бил златният период на абатството в Гластънбъри.

Години по-късно, когато Хенри VІІІ се обявява за глава на английската църква и започва да си присвоява богатствата на манастирите, костите изчезват. Според една от теориите самият Кромуел ги добавил към своя лична колекция от свещени реликви, плячкосани от манастирите.

Според друга обаче, още когато алчните за богатства служители на Хенри VIII отворили мраморната гробница, костите вече били изчезнали. Някои разумно смятали, че просто монасите са ги извадили навреме, защото предусещали какво ще стане и ги заровили в друг, небелязан гроб. Но имало и такива, които вярвали, че Артур просто се е върнал при живите.

Историята в книгата „Костите от Авалон“ на Фил Рикман започва точно там, където свършва тази легенда, много популярна по времето на Елизабет I. Младата кралица изпраща най-близките си довереници – д-р Джон Дий, неин личен астролог и съветник (а според някои неин магьосник), и Робърт Дъдли, графът на Лестър, който според мълвата е далеч по-близък с кралицата, отколкото подобава на един придворен – на специална мисия в Гластънбъри. Те трябва да открият изчезналите тленни останки на крал Артур, чиято свята сила да вдъхне упование на кралицата.

??????????????????????

Advertisements