Кошмар от 1001 нощ

Етикети

, , ,

PrintНачалото на „Кошмар от хиляда и една нощ“ от Робърт Ъруин

Дълги години си лягах рано. Макар изкуството на четенето да не е широко разпространено из тези краища, признавам си, че аз съм пристрастен към практикуването му, особено в леглото. Намирам, че е изключително приятно да лежиш с книга, подпряна на коленете и усещайки как клепачите ти натежават, да се унесеш в сън, да потънеш в него така, че на сутринта да не ти е съвсем ясно къде е свършило съдържанието на книгата и откъде са започнали твоите собствени сънища. Разказите за нравите и обичаите на някой чуждоземен народ са най-подходящи за тази цел.

Също така отдавна обмислям да напиша пътеводител за тези краища или роман, пътеводител във формата на роман или роман във формата на пътеводител, във всеки случай история, предназначена за четене в леглото.

Написването на книга, в която героите и злодеите от приключението ще пътешестват из земите, които искам да опиша, ще е подвиг труден, но не и неосъществим. Вече не си лягам рано, а когато го сторя, неизброими страхове ме държат буден и докато лежа в студа и мрака, жанрът на моята творба постепенно започва да се избистря.

Град Александрия е сравнително добре известен на западните пътешественици и на читателите. Кайро е друга работа, и в Кайро, знам това, много повече от всяко друго място чужденецът се нуждае от пътеводител, защото, макар главните паметници на града да са видими за окото, по-преходните удоволствия не могат да се открият така лесно. И при все че местните жители посрещат с гостоприемна усмивка чужденеца, бъдете нащрек и се пазете, защото всички до един са шарлатани и лъжци. Ще ви измамят, само да им падне възможност. Ето тук мога да ви помогна. Освен това ще ви разкрия как изглежда градът не само през деня, а и през нощта, пък и винаги ми се е искало да покажа как се проявява той в мечтите и въжделенията на своите жители. Иначе този пътеводител би бил напълно безсмислен.

Би трябвало сега да е горещо, а на мен ми е толкова студено…

Advertisements

Вампирът. Тайната история на лорд Байрон

Етикети

, , ,

Print

Веднага ви казвам, че обожавам книги за вампири. Още, когато прочетох основополагащото произведение на Стокър преди години, се влюбих завинаги в тези герои. Привлечена съм от всичко в този тип романи – мистерията, мрака, неясната граница между любов и обсебване, между живот и смърт. И точно защото книгите за вампири не бяха особено популярни преди време, аз се наслаждавах самотно на увлечението си… и така ми харесваше. След това се случи нещо странно – вампирите взеха, че станаха модерни и необяснимо за мнозина – дори комерсиални. А това неминуемо има нeгативна страна. Интересните, мистични и мрачни персонажи изведнъж се превърнаха в стандартни, експлоатирани и вече бяха във всяка книга, всеки филм, дори реклама… да не говорим, че се стигна до там да се създават наръчници от типа „как да се оженим за вампир и как да изградим здравословна връзка с него” (много ясно как – като държим фризера догоре зареден с банки кръв). Шегата настрана, вампирите стана толкова безлични герои, че напълно загубиха мистичния си чар и страховитата си същност.

Точно затова книгата на Том Холанд „Вампирът. Тайната история на лорд Байрон” бе като глътка свеж въздух (тоест свежа кръв). Може би защото е писана преди вамп-истерията или защото е създадена от историк, но тази книга ми върна надеждата във вампирските романи.

Тя е точно такава, каквато трябва да бъде – мрачна, кървава, жестока, обречено безнадеждна. И онова, което я прави такава, е не фактът, че е книга за вампири, а че е книга за Байрон.

Да, за Байрон – една от най-магнетичните и скандални личности в английската и световната литература. Том Холанд взема един прекрасен исторически образ и преплита официалните факти за живота му с мрачни фантазии, за да създаде перфектен кървав коктейл от ужас, еротика и мистика… Авторът умело намира обяснения именно във вампиризма за много от противоречивите и крайни постъпки на Байрон, за ексцентричното му поведение и способността му едновременно да скандализира и омайва.

Холанд вплита в теста цитати и препратки към произведенията на Байрон и негови приближени, и макар това да е просто фикция, той така умело ни въвежда в нея, че в един момент се питаме – ами ако беше истина?

Защо все пак приятелите на Байрон са унищожили мемоарите му, каква толкова ужасна тайна може да се е криела в тях? Все пак Байрон е бил известен с множеството си връзки, кръвосмесителни наклонности, чувства, неподвластни на половете и възрастта. Бил е  провокативен, обичал е да шокира, с две думи, не се е притеснявал да бъде себе си. Или поне така е изглеждало. Какво толкова е искал да скрие, след като така явно е проявявал, че не се интересува от мнението на другите?

Не бива да забравяме, че голяма част от творчеството му е посветена на лутане в мрака и безнадеждното, издигане в култ на злокобното, че немалко от героите му са чада на мрака и греха. Как да си обясним този вечен уклон на Байрон към тъмната страна на живота? И трябва ли изобщо да търсим обяснение? Защо просто не се впуснем с Том Холанд по тъмните пътеки надолу към пъкъла и да видим какви злокобни картини ще се открият пред очите ни? Без да забравяме това, което самият лорд Байрон е твърдял – че понякога действителността е много по-невероятна от измислицата.

Криво-ляво разказаната кратка история на една лудница

Етикети

,

Print

Откъс от „Криво-ляво разказаната кратка история на една лудница“ от Айфер Тунч.

Случаят с жартиерите беше дни наред единствена тема на разговор сред болничния персонал. После се прехвърли в града, и то до такава степен, че продавачите в Закрития пазар, който бе предпочитан от селяните от околността за купуване на чеиз и разни неща за сватбите, бяха започнали да се закачат с Женчото Исмет, който наред със стандартното бельо в малкото си магазинче под стълбището продаваше и секси бельо, като му казваха:

– Я ни покажи от онези жартиери, ама от лъскавите!

Женчото Исмет не успя да ги убеди, че жартиерите за чорапи не са аксесоар, който се ползва от хомосексуални. Всъщност не беше сигурен в това, но мислеше, че е нещо друго. Съседите му по магазин намекнаха, че Исмет е невежа на тази тема, и напомняйки за прозвището му „Женчото“, се изсмяха двусмислено. Исмет се постара да не се издаде, че е ядосан. „Не, не е това, което си мислите“ настоя той. „Ха на бас!“ му отвърна накрая чадърджията Ремзи, който заради безразборните си похождения постоянно се заразяваше с различни болести и по тази причина беше постоянен посетител на клиниката по урология към Държавната болница. В яда си Исмет прие облога. Ако жартиерите за чорапи са неща, които се ползват само от мъже, чадърджията Ремзи щеше да се облече като жена с шалвари и да обиколи пазара, а в случай, че се окажеха педерастки гащи, Исмет щеше да обиколи пазара по жартиери. Исмет поръча при търговеца на едро, от когото купува стока, да му изпрати жартиери за чорапи. Търговецът въобще не разбра какво има предвид Исмет Женчото. Когато след няколко дни изпрати дамски жартиери с червено перце и черни дантелки, нито един от тях не спечели баса. Все още не беше ясно дали жартиерите са специален аксесоар за хомосексуални или не.

Чадърджията направи настоятелни опити да накара Исмет да сложи жартиерите върху панталоните си и да обиколи пазара, но той не се съгласи. Докато повтаряше „Не!“, се беше изчервил и просълзил, едва не припадна. Изглеждаше толкова жалък, че двама съвестни търговци спряха чадърджията, който беше прекалил. Пред магазинчето на Исмет имаше много хора, жартиерите с червено перце и черни дантелки преминаваха от ръка на ръка. Накрая Ремзи, който възприемаше всяко свое бъбречно заболяване като възможност да обяви и докаже пред целия пазар мъжкарството си, сложи жартиера на главата си, опитвайки се да имитира Хуйсуз Виржин*, сякаш искаше да подчертае отсъствието на всякакво съмнение, че е истински мъж. Съседите умряха от смях, извадиха мобилните си телефони и снимаха Ремзи.

С изключение на един или двама, съседните дребни търговци бяха толкова безцеремонни, че не се притесняваха да наричат Исмет женчо в лицето, макар да знаеха, че продавачът на бельо е тих и скромен човек. Но от друга страна се опасяваха да не се засегне много, да си прибере нещата и да напусне пазара, а те да останат без забавление. Твърдяха, че го наричат така поради дългата му къдрава коса и белите му, женствени ръце.

– Подстрижи се, момче… Бива ли един мъж да носи дълга коса като жена? – му казваха, за да го убедят в правотата си.

Но в това си поведение на полумачовци и полуприятели те не бяха искрени. Не се притесняваха при всеки удобен случай да опипват младежа. Но виждайки, че той не реагира на постъпката на Ремзи, който слагаше чадър между краката си като пенис, особено когато „Наташките“ пазаруваха наблизо, и така разсмиваше другите, те се объркваха. И докато поради липса на тоалетни в пазара пикаеха в тоалетната на близката джамия, продължаваха да интригантстват.

– Що за педераст е този… никому не бута! – казваха озадачени.

Надявайки се да продаде жартиерите с червеното перце на „Наташките“, Исмет ги сложи на витрината. Надвечер, тъкмо когато се готвеше да затвори магазина, симпатичният детски психиатър доктор Фаик Абаджъ, който оприличаваше себе си в Психиатричната болница на Джордж Клуни в ролята му от сериала „Спешно отделение“, и наистина малко приличаше на него, беше дошъл на пазара да купи нова изтривалка за дома си, забеляза жартиерите на витрината. Наоколо нямаше никой. Оглеждайки се да не го види някой, той бързо влезе в магазина на Исмет.

– От ония неща ли е? – попита с усмивка на уста.

Когато след няколко подобни въпроса разбра, че симпатичният доктор купува жартиерите не за някоя тайна любовница, а за жена си Гюлюмсер със свенливия поглед, с която миналото лято се оженили, като вдигнали голяма сватба, сякаш светът се стовари върху главата на Женчото Исмет.

Макар че продаваше дамско бельо, Исмет се изчервяваше като рак пред жените, дланите му се изпотяваха. Никога не гледаше клиентите си направо в лицето, и независимо от възрастта им, към всички се обръщаше с „Како“. Жените не само че не се свеняха да пазаруват в мъничкия магазин на мъжа, известен като „Женчото“, спокойно се оплакваха от съпрузите си, че свършвали бързо, разказваха за своите ялови фантазии, говореха на всякакви сексуални теми, питаха за гащички, които се ядат, за парфюмирани сутиени, а Исмет отговаряше на всички въпроси търпеливо и възпитано.

Също като колегите му търговци в пазара, и жените-клиенти не се съмняваха, че Исмет е хомосексуален. Поради това обстоятелство жените се чувстваха спокойни и дори се забавляваха. Имаше даже такива, които идваха в магазина на Исмет от любопитство да видят какво представлява един хомосексуален мъж. Макар да беше почти на тридесет години, Исмет все още не беше спал с жена, включително с проститутка, защото не вярваше крехкото му тяло да издържи, нямаше телосложение на физически развит мъж. Затова повечето хора го мислеха за хомосексуален. А всъщност той се интересуваше само от жени и беше хлътнал по Гюлюмсер – младата жена на Фаик Абаджъ.

Когато малката Гюлюмсер със свенливия поглед минаваше покрай Исмет и се оглеждаше във витрините на златари и стъклари, без дори да ù мине през ум да се отбие в магазина му, Исмет следеше крачещата с наведена глава жена с просълзени от любов очи и тръпнеше при вида на гъвкавите ù очертания, почти невидими под широкото и дълго палто в цвят на слонова кост.

Когато опаковаше жартиерите с цветна хартия, ръцете му трепереха от вълнение. Много обичаше Гюлюмсер. Не искаше дори да си помисли, че тя се люби с мъжа си, това никак не подхождаше на платоничната му любов. Мисълта, че тези жартиери са за нея, беше достатъчна, за да нахлуе кръвта в главата му. Както и да е, можеше да приеме, че Гюлюмсер спи с мъжа си, в края на краищата бяха женени, но за какво бяха тези фантазии с жартиери?

В яда си му каза петорна цена. „Хайде де, да не купувам злато?“ очакваше да отговори докторът, и се надяваше да му отвърне да не купува, щом не му харесва цената, а после да прибере жартиерите отново във витрината. Но симпатичният доктор въобще не възрази срещу петорната цена, взе опакованите жартиери с червено перце и излезе.

Исмет, който при никакви обстоятелства не казваше и дума за предпочитанията на клиентките си, се беше ядосал толкова на Фаик Абаджъ, че на другия ден каза на чадърджията Ремзи, че е продал жартиерите на доктора, че същият се е сдобил с любовница – рускиня с крака като колони, и че е виждал двамката да влизат в един хотел, превърнал се в бардак. Съвестта не му беше позволила да мърси името на Гюлюмсер. Ремзи предаде новината на продавача на пердета, той я каза на златаря, златарят пък я оповести на останалите.

– Я го виж само! Браво на доктора! – казаха всички.

Тази краткотрайна сплетня повиши авторитета на Фаик Абаджъ в света на мъжете, но не предизвика никаква реакция в семейството му. Освен това Гюлюмсер със свенливия поглед не се беше съгласила да носи жартиери.

– Не искам, и толкова! – беше казала и ги бе изхвърлила в един ъгъл, така че огънят на фантазиите на доктора беше угаснал, преди да пламне.

–-

за книгата

В нескончаемия поток на времето, от мрака на миналото по пътя към безкрайността, се преплитат по невероятен начин човешки съдби. Разгръща се подобната на микрокосмос панорамна картина на живота в малък черноморски град, белязан от политически и обществени превратности. Образите на някогашни люде и на наши съвременници, на лекарите и пациентите в една психиатрична болница, на паши и бедняци, красавици и прислужници, политици и уличници, техните житейски истории, любов и скръб, страсти и изневери, се сменят като в калейдоскоп. И както често става в живота, се питаме кой всъщност е луд?

Семейни предания, историите на мюсюлмани и християни, турци, гърци, арменци, румънци, българи, преливат в заслепяващо многоцветие от деветнайсети век до наши дни. Героите страдат, вълнуват се, мразят и обичат, изневеряват и се разкайват, смеят се и плачат, вярват и се надяват в една трагикомедия, чийто главен герой е самата Турция.

Горещи намаления до края на август

До края на август ви предлагаме специален подбор от наши заглавия на цени по 3 и 5 лв. в книжарницата ни на улица „Искър” №7 (на ъгъла с улица „Веслец”), както и на нашия сайт www.ednorog.com
Освен това специално през лятото в нашата книжарница може да закупите всички заглавия на издателство „Еднорог“ с отстъпка от 20%.

Заглавия по 5 лв.

p175“Стари влюбени мъже” от   Алистър Грей

Основната част на “Стари влюбени мъже” се състои от посмъртните записки на един пенсиониран учител от Глазгоу на име Джон Тънок, посветил се на отвлечени идеи, но нелишен от интерес към плътското.

Историческите му съчинения ни отвеждат в Атина по времето на Перикъл, в Ренесансова Италия, и най-накрая натикват носа ни в торището, останало след група харизматични сектанти от времето на кралица Виктория. Историко-геологическите отстъпления са контрапункт на записките от дневника на Тънок, описващ собствените си еротични несполуки, заедно с подробности около събитията от началото на новото хилядолетие, съвпадащо с последните пет години на правителството на Антъни Линтън Блеър.

p116“Тайната история” от Дона Тарт

Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Приемането му в елитния кръг има своя цена – много скоро той научава страшната тайна, споила връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение…

p147“Краят на господин Y” от  Скарлет Томас

Дали Бог е измислил човека, или е станало обратното?

Научното любопитство отпраща една млада жена на невероятно, неповторимо и много опасно пътуване през времето и алтернативната вселена на човешката мисъл.

Когато Ариел Манто открива “Краят на господин Y” в една антикварна книжарница, тя не може да повярва на очите си. Автор е ексцентричният викториански учен Томас Лумас, за тази загадъчна книга се предполага, че на света не съществуват повече от два или три екземпляра. Нещо повече, сред познавачите се говори, че книгата е прокълната. Който я прочете, изчезва. Погълната от загадъчното произведение, Ариел сама не разбира кога е тръгнала по пътя на магията, който ще я отведе на едно пътуване отвъд края на света, отвъд смъртта, в търсене на любовта, покоя и истината.

p151“Невести на копнежа” от Пол Андерсън

Родена сред планинските проходи, през които са минавали Кортес и неговите конкистадори, Хуана Инес де ла Крус е дете-чудо. Още съвсем малка, тя чете великите автори на античността, запознава се с митологията на своята страна и написва първите си стихотворения. Петнайсетгодишна, Хуана предизвиква сензация с ума и красотата си в двора на вицекраля на Нова Испания в Мексико. На деветнайсет години обръща гръб на бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, където остава до края на дните си. Но Хуана продължава да пише – пише светска и любовна поезия, изискана и чувствена, елегантни комедии, религиозна поезия. През целия си живот тя се бори за правото на жената на духовен живот, предизвиква Инквизицията и съхранява независимия си дух.

p122“Разходката на пан Броучек из XV столетие” от Сватоплук Чех

Загадъчен проход във времето и коварното въздействие на чешката бира отпращат миролюбивия Пан Броучек на епохално пътуване във времето, сред неповторимата красота на средновековна Прага. Той не би могъл да предполага, че една хубава юлска вечер, излизайки от кръчмата, вместо у дома ще се озове в средновековието, в обсадената от кръстоносци Прага, и само за часове ще стане пряк участник в паметни сражения, ще се влюби и над главата му ще надвисне страшна заплаха….

рамките на едно денонощие светът на Фредерик рухва – романтиката в навечерието на битката отстъпва място на ужасната истина.

iabylkata“Ябълката” от  Мишел Фейбър

“Ябълката” е колекция от очарователни миниатюри, иронични и натуралистични, елегнатни и ярки картини от Англия в началото на XX век. Героите от “Аленото цвете и бялото” излизат отново на сцената в нови и неочаквани роли. Проститутки, застъпнички на женското равноправие, застаряващи бохеми и лъхащи на брилянтин и алкохол аристократи са изпълнители в тези изящни и правдиди разкази, изпълнени с горчив присмех, водевилно веселие и изненадващи обрати.

p131“Завещанието на Гидиън Мак” от Джеймс Робъртсън

Какво ще сториш, когато се изправиш лице в лице със собственото си безсмъртие?

За изтерзаната душа на Гидиън Мак, обезверен свещеник и неверен съпруг, не съществуват нито Бог, нито дяволът; няма други светове, няма феи и привидения. Така е поне до деня, когато Гидиън пада в една пропаст, откъдето го спасява не друг, а Дяволът.

Завещанието на Гидиън Мак – неповторима сплав от мемоари, легенди и история с примеси на душевно страдание, е разказ за духовната криза на един човек, който не иска да премине през живота, без да разбере защо е дошъл на този свят, за мистериозното му изчезване, за смърт и възкресение; изследване на разликата между официална религия и вяра, на самото естество на вярата.

Print“Къде бяхте, когато падна мрак?” от Марио Леви

Исак, преуспяващ истанбулски търговец, събира най-близките си приятели от ученическите години след трийсетгодишна раздяла. На прага на нов век, в многовековния град, подслонил хора от различни религии и култури, седмината приятели правят равносметка на изминатия път. Поводът да се съберат отново е една пиеса, която са написали и изпълнили по случай завършването на гимназия. Сега седмината приятели, изиграли много роли на сцената на живота, ще възкресят старата пиеса в търсене на изгубеното време. Различни съдби, истории, раздели и срещи, любов и мъка се преплитат в една пъстра и красива картина на живота край Босфора. Турци, евреи, гърци споделят тук радост и несрета.

Трийсет години делят седмината приятели от възторга и идеалите на младостта. Кой се е подчинил на системата и кой е съхранил вътрешния си огън, чия любов ще възкръсне при тази нова, съдбоносна среща? Героите на старата пиеса тръгват по пътя на една нова история…

p155“Московският лабиринт на Минотавъра” от Наталия Солнцева

При частния детектив Всеслав Смирнов се появява неговият стар приятел Едуард, който издирва съпругата си, изчезнала само месец след сватбата. Скоро след това загива при съмнителни обстоятелства братовчедът на Едуард, който се е занимавал с изследвания на московските подземия и настоявал, че някъде под Москва съществува тайнствен лабиринт.

На остров Крит се сбъдва невероятната мечта на попрезрялата красавица Феодора – тя се запознава с млад, красив и богат свой сънародник, и успява да го оплете в мрежите си. Скоро Феодора става негова съпруга, но богатството и красивият млад мъж не й донасят щастие. Новият й дом е обременен със загадки, а съпругът й започва да се държи много странно – и в неговите налудничави фантазии присъства някакъв незнаен лабиринт.

Къде ще се пресекат пътищата на обърканата жена и опечаления съпруг? Смирнов се натъква на страшни тайни, ритуални убийства и лудост в подземията на древния град, преди лабиринтът да разкрие тайните си.

p146“Гробищни истории” от Борис Акунин

Тази книга е написана от един човек, но има двама автори: есеистът Григорий Чхартишвили и неговото второ Аз – белетристът Борис Акунин. Г.Ч. ще ни разкаже за шест старинни некропола, разположени в различни части на света – старото Донско гробище в Москва, Пер Лашез в Париж, гробището Хайгейт в Лондон, гробището на чужденците в Йокохама, Грийнуд в Ню Йорк и гробището на Елеонската планина в Йерусалим. Борис Акунин ще ни накара да потръпваме от страх с гробищните си разкази, в които ще ни срещне с жестоката помешчица Салтичиха, с Оскар Уайлд, с основоположника на марксизма и дори с прочутия детектив Ераст Фандорин.

“Последната гара” от Джей ПариниPoslednata_gara

Годината е 1910. “Война и мир” и “Ана Каренина” са направили Лев Толстой световноизвестен. Но славата си има цена.

През бурната последна година от живота си Толстой отчаяно търси спокойствие. Надеждата му не се оправдава. Какви са хората около него, любящи близки и последователи – или лешояди? Предстои тежка битка за душата на писателя.

о

p11“Капитан Алатристе” от Артуро Перес-Реверте

Завесата се вдига над Мадрид от 17 век – по онова време кръчмите са сцена, на която се разиграват истински или измислени дуели, но се чете истинска поезия. Мадрид на Диего Веласкес и Лопе де Вега, на крал Филип ІV – и на капитан Алатристе.

Една вечер обеднелият майстор на шпагата Алатристе получава странна задача – той трябва да пресрещне и нападне двама млади английски пътешественици. Маскираните възложители са крайно дискретни, но за Алатристе е ясно, че хората, които трябва да станат жертва на шпагата му, са видни личности.

След неочаквания край на дуела с двамата англичани капитанът се натъква на тайна, която може да му струва живота. Става дума за планове, които, ако станат обществено достояние, ще разклатят не един престол.

p154“Ледена луна” от  Ян Костин Вагнер

Една млада жена издъхва в ръцете на мъжа си. Отчаяният съпруг, комисар от криминалната полиция, не е в състояние да осмисли жестокия факт на смъртта – а трябва да разследва и напълно необяснимото убийство на друга млада жена. Скоро му става ясно, че си има работа с необикновен убиец, толкова странен, че съществува опасността да си остане неуловим. Убиецът работи в пълен мрак и тишина – и като че ли прави всичко възможно жертвите му да не страдат. Един срещу друг застават двама мъже с жестоко наранена психика – и за да може животът отново да поеме естествения си ход, и полицаят, и убиецът трябва да се изправят срещу общи противници – смъртта и страха.

p159“Мълчанието” от Ян Костин Вагнер

Трийсет и три години след неразкритото убийство на едно младо момиче във финландския град Турку точно на същото място изчезва друго момиче. Комисар Кимо Йоентаа забелязва паралелите между двата случая, макар да се опитва да не отнема надеждата на родителите на изчезналото момиче. В желанието си да намери отговора и на първата загадка, Йоентаа изважда от архива студеното досие…

Извършителите на първото убийство започват да се дебнат един друг – а премълчалият видяното свидетел трябва да измине пътя към миналото, сред спомени, страхове и сънища, да осъзнае ужаса от стореното и да направи това, към което го тласка мъчителното чувство за вина…

„Тайната на царството“ от Мика Валтариtajnata-na-carstvoto

Марк Мецентий, изнежен и отегчен от живота римлянин, се озовава в Йерусалим в деня, когато на хълма Голгота, разпънат между двама разбойника, Иисус Назарянина завършва своя земен път.

Марк е търсил отчаяно смисъла на съществуванието във философията на древните мъдреци, опитвал се е напразно да утоли глада на душата си със земни наслади. Един поглед на Спасителя е достатъчен на римлянина, за да поеме по дългия и тежък път в търсене на истината за учението на Назарянина, за вярата и за небесното царство.

В писмата си до обичаната Тулия Марк описва търсенията си, колебанията, съмненията, опитите да проникне отвъд заблудите, разпространявани умишлено и от римската власт, и от фарисеите. Търсенето на истината за Сина Божи го среща с римския прокуратор Понтий Пилат, с Христови сподвижници и с противници от новата вяра – с озарената от спокойствие и сила Мария Магдалена, с тревожните, ревниви и преследвани ученици на Иисус. Всеки от тях – от римския прокуратор до възкръсналия Лазар – има своята истина за Христа. През четиридесетте дни до Възнесението на Сина Божи Марк Мецентий трябва да осъзнае вечната и непоклатима сила, на която се уповават новопокръстените – тайната на Царството Божие.

Заглавия по 3 лв.

p65„Последният английски крал“ от Джулиън Ратбоун

През 1066 година незаконороденият син на един херцог, жаден за слава, прекосява Ламанша начело на сбирщина наемници и променя хода на историята.

Три години по-късно Уолт, единственият оцелял телохранител на загиналия английски крал Харолд, физически и душевно осакатен от преживяното, се лута из Европа и Мала Азия на път за Божи гроб. По дългия път към него се присъединяват един преследван еретик, един странстващ фокусник и други спътници със загадъчно минало. Измъчван от угризения на съвестта, с надеждата, че на гроба Господен ще измоли опрощение за тежкия си грях, Уолт разказва на спътниците си своята история.

p84“Кардиналът” от Морис Уест

Докато папата изживява последните си земни дни, във Ватикана се разгарят страстите. Кой ще наследи престола на свети Петър? Световната преса публикува скандалните тайни дневници на светия отец, изпълнени със съмнения относно бъдещето на католическата църква.

Слуховете насочват вниманието на медиите към кардинал Лука Росини – един от най-високопоставените сановници на Ватикана, любимец на папата. Росини е единак, измъчената му, търсеща душа носи белезите на ужасни страдания, преживени в миналото. Въпреки съмненията, породени от понесените жестокости, той има душевната сила, убедителността и влиянието, за да бъде считан за възможен кандидат за папската тиара.

Моментът е критичен за църквата, критичен и за кардинал Росини, който е принуден да се върне към страшното минало, за да потърси извора на вярата си и да плати едни стар дълг – към жената, която е спасила живота и душата му.

 p83“Пещ” от Уилям Макилвани

Насаме със себе си, в Единбург през деветдесеттте години, Том Дохърти призовава миналото както некромантът призовава мъртъвци от отвъдното. Зрелият мъж изживява отново лятото на 1955 година ­ лятото на пещта. През онова лято Том Дохърти е на седемнадесет години, току-що е завършил училище и работи в тухларната на Грейтнок. Животът е пред него. Дали Том ще бъде първият от своя род, завършил университет? Може би кариерата на професионален футболист е за предпочитане? Или в крайна сметка ще остане в тухларната? И няма ли най-сетне да загуби досадната си девственост?

Калейдоскопът се върти, пъстрите късчета за миг очертават картина и отново се смесват, докато Том си припомня своето интелектуално и сексуално съзряване; пътищата, по които го повежда настъпващата зрелост; живота на съпруг и баща, на учител и писател, в родната му Шотландия и в чужбина, откъснат от корените си. Едва сега му става ясно, че само след като прекара късчетата спомени през пречистващия огън на пещта, когато съумее да осъзнае произхода си, ще може и да осмисли житейския си опит и изживяното време.

p178“Бдение” от Робърт Масело

В дълбока пещера, покрита в продължение на хилядолетия от водите на езерото Аверно в Италия, е открит скелет на непознато на палеонтолозите същество. Ако се съди по резултатите от научните изследвания, съществото би трябвало да е по-старо от самата земя, в която е лежало.

В пустинните пясъци на Израел са открити разпокъсани останки от легендарен древен ръкопис.

Едната находка разкрива тайните на рая, другата предсказва надигането на ада. А двете заедно пускат на свобода загадъчна сила. Посланието, скрито в тях, може да бъде разчетено единствено от палеонтолога Картър Кокс – учен, чиято вяра в науката ще бъде разтърсена из основи от сблъсъка с митично зло, оживяло в съвременен Ню Йорк.

p68“Вечният конник” от Боряна Балин

Крали Марко кръстосва меч със силите на злото. Змейове и самодиви събуждат магията на древната българска земя.

Една стара и вечно нова легенда – за смърт и любов, предателства и вярна обич, измяна, проклятие и надежда.

о

о

г

г

p72„…И да погине светът“ от Леена Крон

Многоликият герой на този нетрадиционен роман, излязъл изпод перото на най-забележителната писателка на Финландия, е въплъщение на човечеството въобще.

Човекът стои на предел във времето, разкъсван между ужаса пред възможния край и надеждата, въплътена в мечтите, поезията и вярата.

В Pereat mundusхората са изправени пред изначалния въпрос на човешкото съществувание – защо сме това, което сме? Наистина ли идва краят на света? Може ли човечеството да промени съдбата си?

Сред ужаса от екокатастрофата, упадъка на изкуството и отношенията между хората, героите на този наистина различен роман се връщат към миналото, търсят отговор в мъдростта на изминалите столетия – и не губят от поглед плахата, но вечна светлинка на надеждата.


p140“Чосър и Домът на славата” от Филипа Морган

Битките от Стогодишната война отстъпват място на кратък и нестабилен мир. Англия е застрашена да загуби Аквитания, най-ценното си владение на континента. Видните аквитански благородници трябва да бъдат убедени да останат верни на крал Едуард ІІІ. Джон от Гонт, синът на краля, поверява тази деликатна мисия на покровителствания от него поет Джефри Чосър.

Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.

Смъртта дебне отвсякъде – мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…

p142“Чосър и Легендата за добрите жени” от Филипа Морган

Джефри Чосър, поет и дипломат, отново поема на тайна мисия по заповед на крал Едуард III – този път към Флоренция. Възложено му е да преговаря от името на краля с банкерите Липари за заем, с който английската корона ще финансира военните действия срещу Франция.

Още от първия ден във Флоренция става ясно, че немалко хора са готови на всичко, за да не допуснат Чосър да се срещне с Антонио Липари. Животът на английския пратеник виси на косъм, смъртта застига хора, с които случаят го среща, мисията му също е застрашена от провал, когато и банкерът Антонио Липари загива при странни обстоятелства.

Богатата и красива Флоренция се превръща в капан, където убийци дебнат на всеки ъгъл. Само острият ум на Чосър ще му помогне да излезе невредим от лабиринта на интригите и сред множеството заблуди и фалшиви следи да разбули невероятната истина за убийствата.

Конъри, Шон Конъри!

Етикети

,

Sean_Coneery_cover.inddПредговор към книгата „Да бъдеш шотландец“ от Шон Конъри.

Звънеше тихо лирата на времената,
а аз нехаех за това, което иде.
Незнанието даваше ми свободата,
кой с нещо би могъл да ме обиди?
Блестяща беше мъжката ми броня,
зад нея криех пламенно сърце,
копнеех как мечтите ще догоня,
но накъде да тръгна, накъде?
Шон Конъри, 1951
 

Трите големи страсти на моя живот, като изключим, разбира се, Мишлин, с която сме женени от 1970 година, са актьорската ми работа, спортът (най-вече голфът), и Шотландия. От тези три страсти бих поставил на първо място Шотландия и шотландската политика. В продължение на много години участвах в борбата за възстановяването на независимия шотландски парламент, използвах в тази насока и влиянието си по време на подготовката за втория референдум в Шотландия през 1997 година. Бях много привързан към Джон Смит, който определяше стремежа към самоопределение на Шотландия като „недовършена работа“ и упорито се бореше за постигането на шотландската независимост до мига на ранната си смърт, настоявайки, че това е „утвърдената воля на шотландския народ“.

Името на Фаунтънбридж, където израснах, има идилично звучене, но в самото място нямаше нищо идилично. Нашият индустриален район се намираше далеч от историческата „Кралска миля“ на Единбург, улицата, която свързва стария замък с двореца Холируд, беше далеч и от строените във формата на полумесец сгради на Новия град с неговата архитектура от епохата на класицизма. Прозвището, с което навремето Единбург е бил известен в Шотландия, е Auld Reekie, „Стария миризливец“, поради огромното количество лютив дим, който се виел над схлупените комини на града, а надигащата се от морето мъгла, която местните наричат haar, често пречела на вятъра да го отвее. Миризмата, която ние долавяхме всеки ден, беше едновременно сладникава като мирис на овесена каша и остра, което се дължеше на дима от комините на една фабрика за бонбони, една пивоварна и една фабрика за гумени изделия, където баща ми работеше до късно. Когато се стигна дотам да основа своя собствена филмова компания в Холивуд, аз я нарекох „Фаунтънбридж Филмс“, дадох ù онова име с идилично звучене, обозначаващо едно не особено здравословно място за живеене, което все още си спомням с много добро чувство.

Бедността е нещо, което се осъзнава в ретроспекция. Както се изрази наскоро Крейги Вийч, който беше мой съсед във Фаунтънбридж преди толкова много години: „Като си спомня онова време, разбирам, че сме били ощетени, тъй като израснахме в беден квартал. Но тъй като тогава нямаше социални работници, които да ни кажат, че се намираме в неравностойно положение, си бяхме от доволни по-доволни“.

Първият голям шанс в живота си получих на петгодишна възраст. Трябваше да изминат повече от седемдесет години, за да осъзная, че е било така. Работата е там, че на пет години се научих да чета. Тази истина е толкова проста и толкова дълбока. Напуснах училище на тринайсетгодишна възраст. Нямах официален документ за завършено образование. И въпреки това през 2006 година получих наградата на Американския филмов институт за цялостно творчество, връчвана за трийсет и четвърти път. Когато се обърнах към блестящата аудитория в Холивуд, казах, че без страстта към четенето, която развих преди толкова много години, благодарение на моите учители от началното училище в Брънтсфийлд, в Единбург, нямаше да стоя пред тях онази вечер. Бях изминал дълъг път от нашето двустайно жилище във Фаунтънбридж в задимените индустриални покрайнини на Единбург, край фабриката за бонбони „Маккауън“, до онази бляскава вечер на звездите.

През 1991 година имах честта да бъда провъзгласен за почетен гражданин на Единбург, което щеше да бъде повод за голяма гордост на моите близки – хора, полагали цял живот тежък труд. Изпитвах дълбоко смирение при мисълта, че с тази титла се присъединявам към другите почетни граждани на Единбург, сред които са Бенджамин Франклин, Чарлс Дикенс, а отскоро и Нелсън Мандела. От друга страна това, че в списъка на почетните граждани попаднах на името на Боби от Грейфрайърс, онова вярно старо куче, живяло и издъхнало на гроба на господаря си, ми вдъхна известна увереност. Именно това дълбоко вкоренено и малко чудновато чувство за хумор ме кара да обичам Единбург толкова много.

По време на един от последните фестивали в Единбург ми се наложи да взема такси, и шофьорът беше много учуден, когато установи, че знам по име всички улици, по които минавахме.
– Откъде ги знаете? – попита той.
– Като момче разнасях сутрин млякото из тези квартали – отвърнах аз.
– А с какво се занимавате сега?
Отговорът на този въпрос доста ме затрудни.
 
Шон Конъри, юни 2008

Ревю за книгата – тук.

Акунин за „Писателят и самоубийството“

Етикети

, , ,

Akunin_Pisateliat i samoubiistvoto

Предговор

Заглавието на тази книга може да ви заблуди. На първо място стои „писателят“, а „самоубийството“ е на второ, но в действителност авторът се интересува преди всичко именно от самоубийството, „необяснимия феномен в света на нравственото“ (Карамзин), а по каква причина този феномен се разглежда през призмата на писателските съдби, ще бъде обяснено малко по-долу.

Има две причини за написването на тази книга – субективна и обективна, или, ако повече ви харесва: лична и обществена.

Вътрешната причина, която направи работния процес по написването полезен за автора, е отколешната и с годините все по-настойчива необходимост да разнищя въпроса, който са си задавали мнозина.

Допустимо ли е самоубийството, не нарушава ли то правилата на „честната игра“, в която участва всеки жив човек?

Всеки си има свой отговор, иначе не може и да бъде – тук се сблъскват две аргументации, принадлежащи на различни системи: нравствена и рационална. Проблемът се усложнява още повече от факта, че светогледът на автора, като на повечето му съотечественици от това поколение, представлява напълно езически миш-маш от материалистическо възпитание, умозрителна почит към християнството, философски теории и лични предположения. Да се събере в едно цялата информация по дадената тема, да се претеглят доводите „за“ и „ против“ – такава е субективната мотивация за това изследване.

А външната причина, която, бих искал да се надявам, ще направи книгата полезна за читателя, е такава: темата за самоубийството, една от най-важните за човека (както е известно, Албер Камю я е смятал за най-важната), и особено актуална за Русия, е осветлена на руски език изключително пестеливо. Може да се каже, че изобщо не е осветлена. В каталога на световната суицидна литература има повече от 500 заглавия, но няма нито една руска книга, която да се опитва да обедини и обобщи различните аспекти на явлението, в което със сигурност се съдържа главното, отличаващо човека от животното – човекът знае, че е смъртен, и именно това знание му дава възможност да избира между to be и not to be.

Липсата на руска литература за самоубийството е разбираема. Истинският, т.е. предизвикан от обществото интерес към проблема за суицида, възниква чак в края на миналия век (XIX век), когато в урбанизирана Европа самоубийството започва да се превръща в сериозен социален проблем. Именно тогава се появява класическото изследване на Е. Дюркем „Самоубийството“(1897), след което, в първите десетилетия на ХХ век, се проточва петхилядният шлейф на последвалите го суицидологични студии. В предреволюционна Русия до темата за самоубийството (по-точно, само нейния религиозно-нравствен разрез), успява да се докосне единствено художествената литература. След 1917 година, в течение на 70 години в нашата страна се отричаше съществуването на такъв проблем, а посттоталитарният период, очевидно, все още е твърде кратък, за да може да се появи фундаментално изследване на толкова сложен въпрос.

Оттук и нежеланието на автора да придава на книгата наукоподобност с помощта на бележки под линия, отправки, коментари и други атрибути на научното издание. Пред вас не е научен трактат, а есе, тоест, едно изключително лично съчинение, което по никакъв начин не се опитва да заеме мястото на първия руски всеобхватен труд по суицидология. В библиографската справка са включени само онези работи, които, от моя гледна точка, биха могли да бъдат полезни или интересни за читателя, който желае да изучи по-задълбочено темата. Личните пристрастия на автора също така са се проявили в следното: В злоупотреба с неговите любими препинателни знаци – тирета, двоеточия и скоби.

В изобилието на всичко японско – поради факта, че авторът е японист, а също и поради това, че от гледна точка на суицидологията Япония е страна, представляваща абсолютно особен интерес.

В голямото количество цитати, което без съмнение се обяснява с някакъв страх от темата, изучаването на която е като разходка из минно поле. Изказванията на мъдрите ни предшественици по този или онзи неин аспект са подобни на флагчета, показващи, че оттук вече са минавали сапьори (впрочем, мините са си останали необезвредени). Признавам, че страхът е един от главните стимули за написването на тази книга. Но, както е казал Милорад Павич, „Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай, че си на прав път.“

Но вече е време да обясня защо книгата се нарича не просто „Самоубийството“, а „Писателят и самоубийството“. Литераторите са взети като частен пример на homo sapiens, достатъчно компактен, лесен за идентифициране, и освен това – най-удобен за изучаване. Всъщност тази книга не е за писателя-самоубиец, а за човека-самоубиец. Писателят се отличава от обикновения човек по това, че по силата на своята ексхибиционистична професия публично излага душата си на показ и ние знаем какво има вътре в него. Пишещият човек е свикнал да рови в себе си, неговият душевен мир е онова гориво, което зарежда перото му (стилото, автоматичната писалка, пишещата машина, компютъра). Той по-добре разбира мотивите за постъпките си, и със сигурност по-добре ги вербализира. Ако литераторът е посегнал на себе си, обикновено не се налага да си блъскаш главата по каква причина е предприел тази стъпка: писателят е дал отговора предварително, или директно (с писмо, със записки в дневника си, с прощално стихотворение), или пък косвено – с творчеството си, дори със самия си живот. Да си спомним стихотворението на Олег Григориев, което стана народна класика на „черния хумор“:

Аз Петров попитах, елтехника:

„В примката от кабел що се тикаш?“

Нищичко Петров не отговори.

Само клати ботите отгоре.

В това е и цялата работа, че електричарят Петров няма да отговори на този въпрос, а писателят ще отговори, и дори понякога толкова апетитно, че току-виж някой читател посегнал към кабела.

Хората с творчески професии се отнасят към тъй наречената група с висок суициден риск. Това се обяснява с оголените им нерви, с особената им емоционална незащитеност, и още – с опасната кощунственост на избрания от тях занаят. Човешкото творчество в известен смисъл е акт на светотатство; нали от гледна точка на повечето религии Творецът е само един, а земните творци са просто узурпатори, които си присвояват прерогативите на Висшата Сила. На първо място това се отнася именно до писателите, които създават собствен космос. Колкото по-талантлив е писателят, толкова по-правдоподобна и жизнеспособна е тази хартиена вселена. Но писателят не е бог, и товарът, който сам поема, понякога се оказва непосилен за него.

Всеки човек, който живее не само телесен, но и мисловен живот, рано или късно обмисля възможността за самоубийство. Но за твореца, и особено за литератора, тази идея е особено близка, тя винаги витае някъде наоколо. Нещо повече, за него тя е съблазнителна. Може би работата е в това, че истинският творец трудно се примирява с мисълта, че той е твар, тоест, сътворен е от някого; ако не си могъл да създадеш сам себе си, в крайна сметка можеш поне сам да се унищожиш.

За изкуството на самоунищожението литераторите са писали много и красиво. „И всичко, с гибел що грози, за смъртното сърце таи необясними наслаждения… Има особена съблазън на гибелта, упоение от гибелта като трагически прекрасна… Всеки мъж, който е държал бръснач в ръцете си, не би могъл да не помисли за това колко лесно би могъл да прекъсне сребърната нишка на живота… Мисълта за самоубийството е силно утешително средство: с нея благополучно се преживяват някои мрачни нощи…“ (Пушкин – Бердяев – Байрон – Ницше).

В един от първите съхранили се литературни паметници, написан на египетски папирус, е изложен спорът между един уморен от нещастия човек и неговата душа: следва ли да се вкопчваме в живота, или по-добре е да изберем смъртта. Темата за самоубийството е възникнала заедно с литературата. Сред първите жертви са майката на Едип – Йокаста, и удавилият се в нареченото на него море Егей. Родоначалникът на всички писатели – легендарният Омир, според едно от преданията се обесил, защото не успял да отгатне една гатанка.

Историята на това и на много други писателски самоубийства са изложени в третата част на книгата, която се нарича „Енциклопедия на литературицида“ (терминът literaturicide, т. е. – „самоубийство посредством литературата“, е измислен от Артюр Рембó).

Време е обаче да обясня как е построена тази книга. Главното ù архитектурно достойнство е в това, че съвсем не е задължително книгата да се чете последователно, от първата до последната страница. Всеки раздел и всяка глава представляват автономни есета, които могат да се четат (или да се пропускат) напълно произволно. На хората, които са добре осведомени по темата, авторът препоръчва въобще да прескочат първата част – „Човекът и самоубийството“ – там те няма да намерят нищо ново за себе си. Тази част е посветена на историята на суицида и натрупания суицидологичен опит. Тя е включена в книгата по принуда, като резултат от вече споменатото отсъствие на отечествена литература по темата.

Отделен пласт образуват приложенията, завършващи всеки от разделите на първата, теоретичната част. Приложението – това е вмъкната новела, която изпълнява ролята на илюстрация към дадения аспект на суицидологията; това е някакъв отделен детайл, който изглежда на автора особено важен или интересен, погледнат в едър план.

Основната част на книгата е втората, в която е предприет опит да се класифицират самоубийствата според мотивите им. Почти всички от оповестените от Световната здравна организация причини за доброволна смърт се срещат и при литераторите, които, като надарени с таланта да обличат мислите и чувствата си с думи, са идеални свидетели и на защитниците, и на обвинителите на суицида. Така са наречени и главите във втората част: „Младост“, „Старост“, „Болест“, „Политика“, „Любов“ и тъй нататък. Повечето от описваните в книгата случаи са взети от живота на писатели-самоубийци.

Третата част на книгата, „Енциклопедия на литературицида“, съдържа биографични сведения за 350 литератори-самоубийци от различни страни и епохи. Според тайния авторски замисъл „Енциклопедията“ трябва да допринесе за това читателят да не изхвърли книгата, след като я прочете, а да я сложи на рафта като полезно справочно издание.

И накрая за тези, до които е адресирано това съчинение.

Самоубийството е много по-разпространено и обикновено произшествие, отколкото мнозина от нас си представят. Сигурно всеки от читателите има роднина, приятел или поне познат, който е напуснал живота доброволно. Всекидневно около 1200 обитатели на Земята убиват себе си, и още седем хиляди и петстотин се опитват да го направят. В статистиката на смъртността в развитите страни суицидът изпреварва убийството и с малко отстъпва пред пътно-транспортните произшествия. Съвременна Русия е в челната редица на страните с висока суицидна смъртност. В течение на година и половина, докато се пишеше тази книга, почти сто хиляди мои съотечественици избраха втората част на дилемата, която в зависимост от превода може да се формулира по различен начин:

Да бъдеш или да не бъдеш? (Б. Пастернак)

Да живееш или да не живееш? (А. Соколовски)

Живот или смърт? (А. Месковски)

Едно от последните социопсихологически изследвания разделя цялото човечество на пет суицидни категории:

– хора, които никога не се замислят за самоубийство;

– хора, които понякога мислят за самоубийство;

– хора, които заплашват да извършат самоубийство;

– хора, които се опитват да извършат самоубийство;

– хора, които извършват самоубийство.

Аз не се надявам да заинтересувам с книгата си онези щастливци, които принадлежат към първата категория. Тя е посветена на останалите четири пети от човечеството.

Специални намаления на Панаира на книгата – заглавия по 3 лв.

Етикети

, ,

По време на Пролетния базар на книгата може да намерите на нашия щанд (№61) специална селекция от книги по 3 и по 5 лв.

Представяме ви някои от заглавията, които може да купите по 3 лв.

p15„Учителят по фехтовка“ от Артуро Перес-Реверте

Дон Хайме Астарлоа е човек на честта, влюбен в изкуството на фехтовката, верен на старите добродетели – един огорчен Дон Кихот, който вече не търси вятърни мелници, а иска само да изживее достойно живота си.

Испания се тресе от бунтове, размирици и дворцови кризи, монархията може да рухне всеки момент. Приятелите на дон Хайме прекарват дните си в политически спорове по кафенетата, но самият той е далеч от вълненията на деня. Интересува го само едно – да открие съвършения удар във фехтовката.

Тогава в дома му се появява Адела де Отеро, загадъчна жена с тъмно минало и теменужени очи, която върти умело рапирата и успява да оплете в мрежите си стария мечтател. Учителят по фехтовка е въвлечен в лабиринт от политически интриги, изнудвания и убийства.

 

p5 „Хусарят“ от Артуро Перес-Реверте

Годината е 1808, Наполеон Бонапарт е на върха на славата си.

По времето, когато той прибавя Испания към териториите на своята империя, един млад френски лейтенант очаква своето бойно кръщение.

Преливащ от наивен идеализъм, Фредерик Глюнц мечтае да повтори подвизите на своя идол Бонапарт. Фантазията му рисува бляскави картини на славни сражения, бойно другарство и дори героична смърт.

Испанците обаче не приемат с възторг плановете на Бонапарт – цялата страна се е вдигнала на въоръжена съпротива, бунтът на гражданите на Мадрид е задушен в кръв.

В рамките на едно денонощие светът на Фредерик рухва – романтиката в навечерието на битката отстъпва място на ужасната истина.

p59„Под кожата“ от Мишел Фейбър

Какво означава да бъдеш човек? В тази блестяща, кошмарна, едновременно лирична и брутална книга Мишел Фейбър достига до сърцевината на човешкия морал и ни напомня позабравени понятия – милост, смирение и състрадание.

г

г

г

г

т

„Ледена луна“ от  Ян Костин Вагнерp154

Една млада жена издъхва в ръцете на мъжа си. Отчаяният съпруг, комисар от криминалната полиция, не е в състояние да осмисли жестокия факт на смъртта – а трябва да разследва и напълно необяснимото убийство на друга млада жена. Скоро му става ясно, че си има работа с необикновен убиец, толкова странен, че съществува опасността да си остане неуловим. Убиецът работи в пълен мрак и тишина – и като че ли прави всичко възможно жертвите му да не страдат. Един срещу друг застават двама мъже с жестоко наранена психика – и за да може животът отново да поеме естествения си ход, и полицаят, и убиецът трябва да се изправят срещу общи противници – смъртта и страха.

н

p159„Мълчанието“ от Ян Костин Вагнер

Трийсет и три години след неразкритото убийство на едно младо момиче във финландския град Турку точно на същото място изчезва друго момиче. Комисар Кимо Йоентаа забелязва паралелите между двата случая, макар да се опитва да не отнема надеждата на родителите на изчезналото момиче. В желанието си да намери отговора и на първата загадка, Йоентаа изважда от архива студеното досие…

Извършителите на първото убийство започват да се дебнат един друг – а премълчалият видяното свидетел трябва да измине пътя към миналото, сред спомени, страхове и сънища, да осъзнае ужаса от стореното и да направи това, към което го тласка мъчителното чувство за вина…

p147

„Краят на господин Y“ от  Скарлет Томас

Дали Бог е измислил човека, или е станало обратното?

Научното любопитство отпраща една млада жена на невероятно, неповторимо и много опасно пътуване през времето и алтернативната вселена на човешката мисъл.

Когато Ариел Манто открива “Краят на господин Y” в една антикварна книжарница, тя не може да повярва на очите си. Автор е ексцентричният викториански учен Томас Лумас, за тази загадъчна книга се предполага, че на света не съществуват повече от два или три екземпляра. Нещо повече, сред познавачите се говори, че книгата е прокълната. Който я прочете, изчезва. Погълната от загадъчното произведение, Ариел сама не разбира кога е тръгнала по пътя на магията, който ще я отведе на едно пътуване отвъд края на света, отвъд смъртта, в търсене на любовта, покоя и истината.

p131 „Завещанието на Гидиън Мак“ от Джеймс Робъртсън

Какво ще сториш, когато се изправиш лице в лице със собственото си безсмъртие?

За изтерзаната душа на Гидиън Мак, обезверен свещеник и неверен съпруг, не съществуват нито Бог, нито дяволът; няма други светове, няма феи и привидения. Така е поне до деня, когато Гидиън пада в една пропаст, откъдето го спасява не друг, а Дяволът.

Завещанието на Гидиън Мак – неповторима сплав от мемоари, легенди и история с примеси на душевно страдание, е разказ за духовната криза на един човек, който не иска да премине през живота, без да разбере защо е дошъл на този свят, за мистериозното му изчезване, за смърт и възкресение; изследване на разликата между официална религия и вяра, на самото естество на вярата.

г

p155„Московският лабиринт на Минотавъра“ от Наталия Солнцева

При частния детектив Всеслав Смирнов се появява неговият стар приятел Едуард, който издирва съпругата си, изчезнала само месец след сватбата. Скоро след това загива при съмнителни обстоятелства братовчедът на Едуард, който се е занимавал с изследвания на московските подземия и настоявал, че някъде под Москва съществува тайнствен лабиринт.

На остров Крит се сбъдва невероятната мечта на попрезрялата красавица Феодора – тя се запознава с млад, красив и богат свой сънародник, и успява да го оплете в мрежите си. Скоро Феодора става негова съпруга, но богатството и красивият млад мъж не й донасят щастие. Новият й дом е обременен със загадки, а съпругът й започва да се държи много странно – и в неговите налудничави фантазии присъства някакъв незнаен лабиринт.

Къде ще се пресекат пътищата на обърканата жена и опечаления съпруг? Смирнов се натъква на страшни тайни, ритуални убийства и лудост в подземията на древния град, преди лабиринтът да разкрие тайните си.

iabylkata„Ябълката“ от  Мишел Фейбър

„Ябълката“ е колекция от очарователни миниатюри, иронични и натуралистични, елегнатни и ярки картини от Англия в началото на XX век. Героите от „Аленото цвете и бялото“ излизат отново на сцената в нови и неочаквани роли. Проститутки, застъпнички на женското равноправие, застаряващи бохеми и лъхащи на брилянтин и алкохол аристократи са изпълнители в тези изящни и правдиди разкази, изпълнени с горчив присмех, водевилно веселие и изненадващи обрати.

жг

p84„Кардиналът“ от Морис Уест

Докато папата изживява последните си земни дни, във Ватикана се разгарят страстите. Кой ще наследи престола на свети Петър? Световната преса публикува скандалните тайни дневници на светия отец, изпълнени със съмнения относно бъдещето на католическата църква.

Слуховете насочват вниманието на медиите към кардинал Лука Росини – един от най-високопоставените сановници на Ватикана, любимец на папата. Росини е единак, измъчената му, търсеща душа носи белезите на ужасни страдания, преживени в миналото. Въпреки съмненията, породени от понесените жестокости, той има душевната сила, убедителността и влиянието, за да бъде считан за възможен кандидат за папската тиара.

Моментът е критичен за църквата, критичен и за кардинал Росини, който е принуден да се върне към страшното минало, за да потърси извора на вярата си и да плати едни стар дълг – към жената, която е спасила живота и душата му.

p69„Малката вещица“ от Силия Рийс

Страници от стар дневник, скрити и забравени в продължение на повече от триста години, излизат на бял свят. Едно момиче попада случайно на историята на своя връстница, живяла през седемнайсети век – историята на Мери, „малката вещица” – и тръгва по моста на времето, към страшния спомен за „лова на вещици”, през кръв, преследване, страдания и любов.

г

г

г

p67„Чашите на търпението ни“ от Алистър Грей

“Чашите на търпението ни” съдържа разкази за понякога ексцентрични, понякога съвсем обикновени хора на средна възраст – също като автора на ръба на психическата си издръжливост. Разкази за всякакви форми и аспекти на живота – всъщност съвсем автентични, макар и понякога уродливи образи се взират в нас изпод лупата на безмилостния автор. Меланхолично, заядливо, мрачно и присмехулно – такова е отражението, което вижда Алистър Грей в огледалото на живота.

ж

ж

p68

„Вечният конник“ от Боряна Балин

Вечният конник препуска отново….

Крали Марко кръстосва меч със силите на злото. Змейове и самодиви събуждат магията на древната българска земя.

Една стара и вечно нова легенда – за смърт и любов, предателства и вярна обич, измяна, проклятие и надежда.

о

о

о

о

p83

„Пещ“ от Уилям Макилвани

Насаме със себе си, в Единбург през деветдесеттте години, Том Дохърти призовава миналото както некромантът призовава мъртъвци от отвъдното. Зрелият мъж изживява отново лятото на 1955 година ­ лятото на пещта. През онова лято Том Дохърти е на седемнадесет години, току-що е завършил училище и работи в тухларната на Грейтнок. Животът е пред него. Дали Том ще бъде първият от своя род, завършил университет? Може би кариерата на професионален футболист е за предпочитане? Или в крайна сметка ще остане в тухларната? И няма ли най-сетне да загуби досадната си девственост?

Калейдоскопът се върти, пъстрите късчета за миг очертават картина и отново се смесват, докато Том си припомня своето интелектуално и сексуално съзряване; пътищата, по които го повежда настъпващата зрелост; живота на съпруг и баща, на учител и писател, в родната му Шотландия и в чужбина, откъснат от корените си. Едва сега му става ясно, че само след като прекара късчетата спомени през пречистващия огън на пещта, когато съумее да осъзнае произхода си, ще може и да осмисли житейския си опит и изживяното време.

p11

„Капитан Алатристе“ от Атуро Перес-Реверте

Завесата се вдига над Мадрид от 17 век – по онова време кръчмите са сцена, на която се разиграват истински или измислени дуели, но се чете истинска поезия. Мадрид на Диего Веласкес и Лопе де Вега, на крал Филип ІV – и на капитан Алатристе.

Една вечер обеднелият майстор на шпагата Алатристе получава странна задача – той трябва да пресрещне и нападне двама млади английски пътешественици. Маскираните възложители са крайно дискретни, но за Алатристе е ясно, че хората, които трябва да станат жертва на шпагата му, са видни личности.

След неочаквания край на дуела с двамата англичани капитанът се натъква на тайна, която може да му струва живота. Става дума за планове, които, ако станат обществено достояние, ще разклатят не един престол.

p44

„Сенки в Оксфорд“ от Пол Дохърти

Властите в Оксфорд са озадачени от поредица жестоки убийства, които слуховете свързват с древен култ, съществувал по тези земи преди векове. Лично кралят изпраща своя приближен сър Годфри Ийвсдън и писаря Александър Макбейн да разкрият убийствената тайна. Една сляпа заклинателка им помага срещу незнайния враг. В процеса на разследването кралските пратеници се изправят пред необясними и смразяващи кръвта събития.

Рицарят и младият му спътник трябва да се преборят не само със сенките на древното зло, но и със съперничеството, което красотата на една жена разгаря в сърцата им.

p28

„Ангелът на смъртта“ от Пол Дохърти

По време на нашествието си в Шотландия Едуард Първи опустошава жестоко град Берик и избива мирното население, дори чуждестранните търговци, които имат разрешение да упражняват там занаята си.

Кралят на Англия не може да предположи какви последствия ще има клането.

Година по-късно Едуард свиква благородниците и висшия клир в катедралата “Сейнт Пол”, за да изясни публично правото си да взема данък от църквата. Но по време на литургията главният свещеник, от когото се очаква да се противопостави на краля, пада мъртъв пред олтара.

Скоро става ясно, че е бил отровен. Убиецът е извършил и нечувано богохулство – сложил е отровата в причастното вино.

Докато Едуард продължава вечната си борба за власт, убиецът продължава да сее смърт. Кралският довереник Хю Корбет трябва да изясни как е възможно човек да бъде убит пред очите на краля в препълнената катедрала, и как е бил отровен с вино, от което са пили и останалите свещеници. Само така може да се добере до убиеца, чиято неутолима омраза е насочена към самия крал.

p142

„Чосър и Легендата за добрите жени“ от Филипа Морган

Джефри Чосър, поет и дипломат, отново поема на тайна мисия по заповед на крал Едуард III – този път към Флоренция. Възложено му е да преговаря от името на краля с банкерите Липари за заем, с който английската корона ще финансира военните действия срещу Франция.

Още от първия ден във Флоренция става ясно, че немалко хора са готови на всичко, за да не допуснат Чосър да се срещне с Антонио Липари. Животът на английския пратеник виси на косъм, смъртта застига хора, с които случаят го среща, мисията му също е застрашена от провал, когато и банкерът Антонио Липари загива при странни обстоятелства.

Богатата и красива Флоренция се превръща в капан, където убийци дебнат на всеки ъгъл. Само острият ум на Чосър ще му помогне да излезе невредим от лабиринта на интригите и сред множеството заблуди и фалшиви следи да разбули невероятната истина за убийствата.

Специални намаления на Панаира на книгата – заглавия по 5 лв.

Етикети

,

По време на Пролетния базар на книгата може да намерите на нашия щанд (№61) специална селекция от книги по 3 и по 5 лв.

Представяме ви някои от заглавията, които може да купите по 5 лв.

p119„Тайната“ от Рита Моналди & Франческо Сорти, 896 стр., корична цена: 19.90 лв.

Бароков лабиринт от мистерии, в който се преплитат историята на нещастната любов между Луи XIV и Мария Манчини, на тайнствените дарове, получени от кардинал Мазарини малко преди смъртта му, тайните на последните Хабсбурги – всичко е свързано с финалното разкритие на една грандиозна измама, променила съдбата на Европа.

н

p146“Гробищни истории” от Борис Акунин, 224 стр., корична цена: 13.90 лв.

Тази книга е написана от един човек, но има двама автори: есеистът Григорий Чхартишвили и неговото второ Аз – белетристът Борис Акунин. Г.Ч. ще ни разкаже за шест старинни некропола, разположени в различни части на света – старото Донско гробище в Москва, Пер Лашез в Париж, гробището Хайгейт в Лондон, гробището на чужденците в Йокохама, Грийнуд в Ню Йорк и гробището на Елеонската планина в Йерусалим. Борис Акунин ще ни накара да потръпваме от страх с гробищните си разкази, в които ще ни срещне с жестоката помешчица Салтичиха, с Оскар Уайлд, с основоположника на марксизма и дори с прочутия детектив Ераст Фандорин.

г

p141“Последната гара” от Джей Парини, 336 стр., корична цена: 13.90

Годината е 1910. “Война и мир” и “Ана Каренина” са направили Лев Толстой световноизвестен. Но славата си има цена.

През бурната последна година от живота си Толстой отчаяно търси спокойствие. Надеждата му не се оправдава. Какви са хората около него, любящи близки и последователи – или лешояди? Предстои тежка битка за душата на писателя.

г

p163“Тамплиерът” от Пол Дохърти, 304 стр., корична цена: 13.90 лв.

В началото на второто хилядолетие Европа е в плен на една мечта – освобождаването на Светите земи.
Двама млади франкски рицари, Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер, увлечени от общия ентусиазъм, тръгват под знамената на тулузкия граф. Съдено е след тежкия и кървав път, дългите обсади, предателствата и отчаянието тъкмо те двамата, достигнали Йерусалим, да основат най-прочутия рицарски орден – орден с невероятна съдба, обгърнат в мистерии, чиято история вълнува човечеството до наши дни.

p14„Пелагия и черният монах“ от           Борис Акунин, 386 стр., корична цена: 9.90 лв.

Говори се, че нощем по водите на езерото броди призрак на монах и изрича страховити заплахи и пророчества за бъдещето на града. Трябва се изясни дали зад тези явления се крие човешко същество или наистина става дума за среща със свръхестественото. Само скромната монахиня Пелагия ще успее да разплете този възел от ужас, лудост и смърт.

т

p123 „Пелагия и червеният петел“ от Борис Акунин, 432 стр., корична цена:          12.90 лв.

Жестока смърт застига един лъжепророк. Сестра Пелагия разследва поредица загадъчни убийства; готически замъци сменят дълбоката руска провинция; следите водят към Светите земи, а там разследването завършва така, както не е завършвало нито едно разследване в историята на криминалистиката.

т

т

p175„Стари влюбени мъже“ от   Алистър Грей,  416 стр., корична цена: 15 лв. 

Основната част на “Стари влюбени мъже” се състои от посмъртните записки на един пенсиониран учител от Глазгоу на име Джон Тънок, посветил се на отвлечени идеи, но нелишен от интерес към плътското.

Историческите му съчинения ни отвеждат в Атина по времето на Перикъл, в Ренесансова Италия, и най-накрая натикват носа ни в торището, останало след група харизматични сектанти от времето на кралица Виктория. Историко-геологическите отстъпления са контрапункт на записките от дневника на Тънок, описващ собствените си еротични несполуки, заедно с подробности около събитията от началото на новото хилядолетие, съвпадащо с последните пет години на правителството на Антъни Линтън Блеър.

p179 „Паноптикум на грешни хора“ от Иржи Марек, 368 стр., корична цена: 11.90 лв.

В подземния свят на стара Прага върлуват крадци и убийци, сводници, касоразбивачи и проститутки, разиграват се драми, трагедии, а понякога и комедии. Срещу бандитите воюват специалистите от криминалния отдел на пражката полиция начело със своя добросърдечен, но прозорлив шеф, съветникът Вацатко. Криминалистите не пренебрегват уютните пражки кръчми и хубавата бира, но това не им пречи да разрешават успешно загадка след загадка. Разследванията ги сблъскват с хора от доброто общество и наивни провинциалисти, крадци на скъпоценности, ревниви съпрузи, разделени влюбени, та дори и с окултни феномени.

p116„Тайната история“ от Дона Тарт, 720 стр., корична цена: 15 лв.

Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Приемането му в елитния кръг има своя цена – много скоро той научава страшната тайна, споила връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение…

p151„Невести на копнежа“ от Пол Андерсън, 800 стр., корична цена: 16.90 лв.

Родена сред планинските проходи, през които са минавали Кортес и неговите конкистадори, Хуана Инес де ла Крус е дете-чудо. Още съвсем малка, тя чете великите автори на античността, запознава се с митологията на своята страна и написва първите си стихотворения. Петнайсетгодишна, Хуана предизвиква сензация с ума и красотата си в двора на вицекраля на Нова Испания в Мексико. На деветнайсет години обръща гръб на бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, където остава до края на дните си. Но Хуана продължава да пише – пише светска и любовна поезия, изискана и чувствена, елегантни комедии, религиозна поезия. През целия си живот тя се бори за правото на жената на духовен живот, предизвиква Инквизицията и съхранява независимия си дух.

p178„Бдение“ от Робърт Масело, 384 стр., корична цена: 14.90 лв.

В дълбока пещера, покрита в продължение на хилядолетия от водите на езерото Аверно в Италия, е открит скелет на непознато на палеонтолозите същество. Ако се съди по резултатите от научните изследвания, съществото би трябвало да е по-старо от самата земя, в която е лежало.

В пустинните пясъци на Израел са открити разпокъсани останки от легендарен древен ръкопис.

Едната находка разкрива тайните на рая, другата предсказва надигането на ада. А двете заедно пускат на свобода загадъчна сила. Посланието, скрито в тях, може да бъде разчетено единствено от палеонтолога Картър Кокс – учен, чиято вяра в науката ще бъде разтърсена из основи от сблъсъка с митично зло, оживяло в съвременен Ню Йорк.

 p112„Картаген“ от Рос Леки, 304 стр., корична цена: 10.90 лв.

След три века, изпълнени с взаимна ненавист и две ожесточени войни Рим и Картаген се изправят един срещу друг за трети и последен път.

Съдбата е решила начело на двете войски да застанат потомците на великите военачалници от първите две пунически войни. Ханон, незаконният син на Ханибал, отбранява до последен дъх Картаген, а Сципион, синът на Сципион Африкански, е изпратен в Африка с изрична заповед: „Картаген трябва да бъде разрушен!”.

т

p12„Ханибал“ от Рос Леки, 320 стр., корична цена: 9.90 лв.

Една ненавист, унаследявана от поколения, изправя отново великия Картаген срещу Рим. Древният град-държава се противопоставя на завоевателските амбиции на империята. Гениалният пълководец Хамилкар Барка заклева своя син Ханибал пред олтара на древните финикийски божества във вечна омраза към Рим. Целият живот на Ханибал е подчинен на една цел – да накара надменните римляни да треперят, когато чуят името му.

ж

p122„Разходката на пан Броучек из XV столетие“ от Сватоплук Чех, 224 стр., корична цена:  8.90 лв.

Загадъчен проход във времето и коварното въздействие на чешката бира отпращат миролюбивия Пан Броучек на епохално пътуване във времето, сред неповторимата красота на средновековна Прага. Той не би могъл да предполага, че една хубава юлска вечер, излизайки от кръчмата, вместо у дома ще се озове в средновековието, в обсадената от кръстоносци Прага, и само за часове ще стане пряк участник в паметни сражения, ще се влюби и над главата му ще надвисне страшна заплаха….

p124„Художникът на битки“ от Артуро Перес-Реверте, 288 стр., корична цена: 12.90 лв.

Един мъж живее със спомените си в самотна кула край брега на морето.

Някогашният военен фотограф, кръстосвал фронтовете от Бейрут до Сараево, запечатвал ужасяващи доказателства за човешката жестокост, рисува по стените на кулата своето послание към човечеството – стенопис, пресъздаващ безкрайния, безвременен пейзаж на войната.

Миналото настига художника на битки – един ден в кулата се явява непознат, който е дошъл да го убие. В неспирния разговор за жестокостта и любовта, сред спомените за преживените страдания и сенките на обичаните хора, потънали в кървавия водовъртеж на войната, художникът на битки и мъжът-жертва на неговия обектив търсят страшната формула на насилието.

p132„Чашата на призраците“ от Пол Дохърти, стр. 336, корична цена:   11.90 лв.

Матилда от Уестминстър, лечителка и придворна дама на кралица Изабела – Френската вълчица, изповядва в дневниците си своето бурно минало. Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда.

p153„Отровителката“ от Пол Дохърти, 336 стр., корична цена: 13.90 лв.

Над Англия е надвиснала опасност от гражданска война. След смъртта на стария крал, неговият наследник Едуард Втори загърбва държавните дела и се интересува единствено от фаворита си Гавестън. Великите лордове се съюзяват против фаворита и го обвиняват в държавна измяна. Никой не може да прецени как реагира на всичко това младата кралица Изабела, дъщеря на Филип Френски. Изабела има само една довереница – Матилда от Уестминстър.

ж

p114 „Гнездо на усойници“ от Пол Дохърти, 256 стр., корична цена: 7.90 лв.

През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби – млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.

Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.

Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника.

p117„Домина“ от Пол Дохърти, 304 стр., корична цена: 9.90 лв.

Агрипина, съпруга на Клавдий и майка на Нерон, оживява в спомените на своя верен служител Парменон. Парменон, обичал отдалеч своята божествена Домина, й остава верен до сетния й дъх, въпреки ужаса и моралния упадък на времето, в което живеят. Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена – осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.

о

p134„Имперски убийства“ от Пол Дохърти, 256 стр., корична цена: 10.90 лв.

След битката при Милвийския мост император Константин навлиза триумфално в Рим. По всичко личи, че във Вечния град най-сетне ще се възцари ред и стабилност. По съвет на майка си, императрица Елена, Константин иска да привлече на своя страна все по-влиятелната християнска общност. Но плановете му за укрепване на империята са сериозно застрашени от поредица убийства на куртизанки – красиви и изискани млади жени, чиито услуги са били търсени дори от самия император.

p120„Смъртта на магьосника“ от Пол Дохърти, 368 стр., корична цена: 10.90 лв.

Франция и Англия си оспорват „Книгата на тайните” на Роджър Бейкън, но блестящият учен с противоречива слава е използвал неразгадаем шифър. Сър Хю Корбет, доверен служител на крал Едуард I, изпраща в Париж наети от него шпиони да се сдобият с книгата и те успяват – но с цената на няколко човешки живота. Когато учени от двете кралства се срещат в замъка Корф, за да разгадаят „Книгата на тайните”, замъкът скоро се превръща в сцена на кървава разправа. След мистериозните убийства на няколко млади жени и двама от френските учени загиват при неизяснени обстоятелства.

о

Съботни удоволствия

Етикети

, ,

SATURDAY

Само това, че книгата е написана от Алекзандър Маккол Смит и че е озаглавена “Съботни удоволствия” говори достатъчно за какъв тип четиво става дума.

Шотландският писател умее да придаде спокойствие и романтичност дори и на една на пръв поглед криминална история. Защото в книгата става дума за загадъчен случай – пациент умира, по всяка вероятност заради експерименталното лекарство, което му е дадено. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Но възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството. Дали лекарят не е несправедливо обвинен?

Това може да открие единствено Изабел Далхаузи. Но ако очаквате шеметно преследване на престъпници, екшън и множество убийства, значи никога не сте чели Алекзандър Маккол Смит.

Той ни поднася историята с типичния си стил, изпълнен с философски разсъждения, живописни описания и поетични прекъсвания. Това е книга, която трябва да се чете бавно, защото в нея са скрити много сентенции, които си заслужава да бъдат отбелязани; много етични въпроси, над които си заслужава да се замислим, много философски възгледи, които да ни обогатят.

А колкото до главната героиня – тя просто няма равна. Изабел е от тези хора (герои), които ви влизат под кожата и няма как да не я обикнете. На моменти може и да й се ядосате, защото тя сама се вкарва във всевъзможни морални дилеми, вечно се бърка в чуждите работи, оплита се в собствените си съмнения, прави гафове, отплесва се в разсъждения и най-вече: вечно прави от мухата слон и търси под вола теле. Но наистина няма как да не я обикнете. Тя е искрена, чувствителна, понякога наивна дори, въпреки че е неимоверно начетена, и в края на краищата пленителна.

Както няма как и да не обикнете Маккол Смит. Само той може да поднесе криминална история на фона на импресионистична картина.  

С риск да се повторя… Всъщност не, съвсем съзнателно ще повторя нещо, което споменах и в ревюто за книгата “Следи от лапи на лунна светлина” от Денис О`Конър. Понякога ние самите не си даваме сметка на какъв стрес се подлагаме не само в ежедневието си, но и в книгите и филмите, които са предопределени за времето ни уж за разтоварване. Дори във въображаемия си свят се натоварваме с убийства, жестокост, ужаси… А понякога имаме нужда от спокойствие, красота и топлина.

Маккол Смит е истински майстор в поднасянето им.

Защото тази книга е много повече от историята на един лекар, пациент и съмнително лекарство. Това е книга, посветена на един извънредно важен въпрос – на срама като морален коректив. Алегзандър Маккол Смит ни  въвежда в свят, в който позорът има реални измерения и ефект, където опозореният не само страда, но съзнава, че е отговорен за извършеното и е редно да понесе последиците, кара ни да се спираме на теми, които обикновено подминаваме в забързаното си ежедневие. Трябва ли да отхвърляме изцяло идеята за ада? Редно ли е Сталин да бъде наказан след смъртта си или трябва веднага да бъде опростен? Имаме ли право да решаваме кой трябва да живее и кой да умира, да се намесваме ли или да оставяме всичко в ръцете на съдбата?

Същевременно това е книга за една жена, дълбоко влюбена в по-младия си партньор и за всички дилеми, които такава връзка може да събуди, за отглеждането на едно бебе и за различните морални аспекти на майчинството, за създаването на списание и отговорността пред читателите, за приятелството и как то е по-важно от конкуренцията, за ревността и как понякога тя ни кара да се държим като глупаци. Но също така това е книга и за разходки сред природата, за излежаване на поляна, за симфонични концерти, за изложби, за съзерцаване на горски лисици и за капучино с много пяна… с две думи, за съботните удоволствия.

А какво буди у вас словосъчетанието “съботни удоволствия” – излежаване до късно, закуска в леглото, бавно изнизващи се часове без каквито и да било задачи, следобедна дрямка, чаша горещо какао или свежа лимонада и задължително хубаво четиво? В този ред на мисли книгата на Алекзандър Маккол Смит е идеалното съботно удоволствие.